Quantcast
Акад. Зарев: Всеки властник у нас смята, че историята започва от него | СЕГА
facebook
twitter

Култура

Акад. Зарев: Всеки властник у нас смята, че историята започва от него

Петте века робство са променили генетичния код на нацията, смята писателят, който днес представя новия си роман „Объркани в свободата“
753
 БГНЕС
Писателят Владимир Зарев ще представи тази вечер най-новия си роман "Объркани в свободата".

Всичко, при всяка промяна у нас тръгва отначало и всеки нов властник смята, че историята започва лично от него. Преходът продължава и до днес, защото сме объркани в свободата. Това заявява писателят акад. Владимир Зарев в обширно интервю за агенция БГНЕС. Днес в 18.30 ч. в столичната книжарница „Гринуич“ официална премиера ще има най-новият му роман – „Объркани в свободата“. В романа има две сюжетни линии. Първата се развива в наши дни по време на коронавирусната пандемия. „Тя беше огромно, проточило се в годините насилие. Насилието на страха, че всеки един от нас може да се разболее, насилието на неизвестността, че не се знае кога ще се случи това и как ще протече…“, казва писателят. Втората е свързана със Средновековието и духовното учение на исихазма. Действието се развива в XV век, малко преди падането на Константинопол, когато се прави опит с Фераро-Флорентинската уния двете християнски църкви да се обединят и Византия да получи помощ от Запада.

„Объркани в свободата“ е най-трудният роман, който съм писал. Трудността идваше оттам, че трябваше да проуча всичко за българското Средновековие, както и да прозра християнската философия. Аз съм християнин и си мислех, че добре познавам християнството, но се оказа, че не е така“, признава писателят.

Двете сюжетни линии в романа са обединени от темата за свободата. „Наглото равенство, което помним от социализма, е непродуктивно, то е форма на посредственост, а свободата е форма на различие. Колкото повече е различен един човек, толкова по-свободен е той, а когато ни отнеха това различие, когато ни върнаха в посредствеността на задължителното равенство, това се отрази изключително сложно в живота на всеки един от нас“, изтъква белетристът.

Акад. Зарев смята, че тежкото ни историческо наследство е в основата на това да не се чувстваме свободни. „Тези пет века на робство, на тъмнина, на непрогледност нанасят две щети на българския народ. Първата е, че се променя генетичният код на нацията. Възпроизвежда се това, което се намира в съгласие с властващото насилие. Възпроизвеждат се тези хора, които не се бунтуват, а се примиряват и мълчат. Всичко по-умно, по-интелигентно, което е носело съпротива в себе си, е било физическо унищожавано и тези по-смели мъже и жени не оставят след себе си наследство. Оттук идват и думите, че „преклонена главица сабя не я сече“. Това са 26-27 поколения. Така се променя генетичният код на българина“, коментира писателят.

Втората, по-голяма щета, обаче, е, че тези пет века отучват българина да вярва в институциите и той ги намразва, казва Зарев. „Султанът не е неговият княз, кадията не е неговият съдия. А институциите в такова време, в което се създава една нация, са изключително важни“, изтъква авторът на „Битието“, „Изходът“, „Законът“. „Забележете каква скръб събуди смъртта на английската кралица. Това е една институция, която няма никакво значение за съвременността в Англия, но тя е безкрайно необходима и народът я пази като зеницата на очите си, защото тя сплотява нацията. Това страшно липсва на българите“, убеден е той.

Владимир Зарев е на мнение, че най-големият проблем в нашата национална история е липсата на традиции. Защото всичко, при всяка промяна у нас започва отначало и всеки нов властник мисли, че историята започва лично от него: така е след Освобождението, така е и след 9 септември 1944 г., и след 10 ноември 1989-а. „Ние българите позволихме прекалено лесно да се разруши една къща, която сигурно не е била много уютна и просторна, но нямаме друг дом и беше мъчително да го построим отново. Сега продължаваме да го строим, защото преходът продължава и до днес, това са и основните причини да сме объркани в свободата“, категоричен е писателят.

Владимир Зарев е автор на 19 книги, между които романите „Битието“, „Изходът“ и „Законът“ (трилогия), култовият „Разруха“, "Светове", „Лето 1850“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Орлов мост”, „Чудовището“ и др. Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове. Негови творби са преведени в Германия, Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ, като писателят е определен като „българския Балзак“. От 2021 г. е академик на БАН. Владимир Зарев е носител на множество национални награди и отличия, а този месец бе удостоен и с награда „Перото“ за цялостен принос към българския литературен контекст.

Още

МЗ затрудни максимално достъпа до доклад за смъртността от COVID-19
Слушаме 34 песни повече на седмица

17.11.2022

155
Владимир Зарев взе "Перото" за цялостен принос

03.11.2022

173