Режисьор Красимир Спасов
Участват: Ели Колева, Тигран Торосян и други
За взаимоотношенията между деца и родители, които са подвластни на времето - също като модните тенденции, е най-новата постановка на режисьора Красимир Спасов. Това е спектакълът „Любов, Любов, Любов” от Майк Бартлет, премиерното заглавие в афиша на Театър „Българска армия”. Вдъхновен от музиката на „Бийтълс“ е рефренът на историята за тримата младоци - двама братя и тяхната приятелка, който гласи: „Всичко, от което се нуждаеш, е любов“. В кожата на Хенри влиза Асен Кобиларов, а Симеон Дамянов приема образа на по-малкия брат Кенет. Въпросният е оксфордски възпитаник, човек на перото с грандиозни планове за бъдещето, неизключващи поста на министър-председател. Нелеката роля на Сандра е поверена на Ели Колева, която тв зрителите свързват със сериала „Революция Z“. Първоначално го раздава декадентски, а впоследствие се превръща в съпруга и майка, „непоносима за семейството си, но пък вечен обект на възхищение“ в очите на мъжкото съсловие.
Мястото на действието е Англия, защото, както казва един от героите, „всички семейства са скучни, затова го има Лондон“.
Изпитание за сценографа Красимир Вълканов и създателя на костюмите Мария Диманова е да преведат публиката във времето от 60-те години до наши дни. Заедно със Сашо Младенов, чието дело е музикалното оформление, те успяват да ни потопят в различните епохи с характерната за всяка от тях мода в облеклото, вътрешното обзавеждане, музикалните предпочитания. Докато в първата сцена героите седят пред модел телевизор, какъвто днес можем да видим само в някоя музейна експозиция, във финалната техните отрочета вече боравят с мобилни телефони и имат профили във Фейсбук. В ролите на увредените по един или друг начин брат и сестра гледаме Тигран Торосян и Бернарда Береану. Ако чрез техните образи драматургът отправя упрек към така нареченото поколение „на цветята“, хвърлило сянка върху следващите генерации, в настоящата версия никой никому не издава присъди. Но и никого публиката не би посочила като напълно невинен. За режисьора водеща е идеята с чувство за хумор и без излишен драматизъм да се покаже сблъсъкът между някога и сега, между старото и новото. „Въпреки проблемите, които съпътстват всяка влюбена двойка - от сексуалната конкуренция до изпитанията на чувствата и честността във връзката, та чак до сивотата на семейния бит, пиесата потапя в света на любовта, която единствено не се променя“, разказват от екипа.
Следващите представления се играят на 29 ноември, както и на 9 и 20 декември.
Снимка: Театър „Българска армия”
Текст под снимка: Само едно нещо никога не се променя с времето - любовта.
