На фотоизложба „In Transit - портрети от нюйоркското метро“ кани утре от 19 ч. майсторът на обектива Делян Вълчев. Откриващото събитие в столичната галерия „Синтезис“, на което ще присъства и авторът лично, е под знака на т.нар. Месец на фотографията, но самата експозиция ще бъде на разположение на ценителите на адрес бул. „Левски“ 55 повече от месец – чак до 10 септември.
В серията, заснета в периода от 2014 г. до началото на пандемията, Вълчев изследва отчуждението, което все по-трайно се настанява в битието на жителите на големите градове и мегаполиси. Забързани, уморени, изнервени – всеки ден милиони хора се придвижват от точка А до точка Б. Отрязък от безвремие, в който някои просто се отпускат и задрямват, други четат или се взират в телефоните си, преди отново да се втурнат в състезание с времето.
Известният български фотограф Рафаело Казаков, който от 1990 г. живее и работи в САЩ, посвещава изследване на цикъла „In Transit - портрети от нюйоркското метро“ в творчеството на Делян Вълчев. В него той пише следното за обекта на неговото вдъхновение: „Едно от клишетата нарицания за Ню Йорк е градът, който никога не спи. Енергията на мегаполиса е като адреналин в няколко агрегатни състояния. На метри под уличните задръствания и воя на линейките е системата на градското метро, по брой на станции най-голямото в света. То превозва около 5,5 милиона пътници на ден. За 24 часа това е цялото население на Дания, а пътниците за една година са повече от населението на Китай“... Според Казаков и работите на Вълчев метрото в Ню Йорк е големият градски „изравнител“: на съседни седалки в него могат да бъдат видени брокер от Уолстрийт и нелегален имигрант от Мексико. Първият печели за няколко месеца колкото вторият за цял живот. Но за половин час те са равни ‒ еднакво облагодетелствани и притеснени от нюйоркското метро.
„В цикълa си „In Transit“ Делян Вълчев насочва фотоапарата си към откъслеците лично време, които всеки пътник носи. Скука, полусън, умора, музика, време за себе си, недочетена книга ‒ минутите, прекарани в лабиринта на обществения превоз, са едновременно лични и всеобщи. Транзитното време е ничие време, демократично като смъртта“, обобщава Рафаело Казаков. Именно безбройните разновидности "транзитно време", с които всеки пътник разполага, оформят смисловия периметър, в който Делян Вълчев търси и намира своята фотографска визия. Всеки прозорец във вагоните на метрото за него е екран на различен несъстоял се филм. „Погледът на Делян Вълчев е спокоен и непредубеден, но същевременно настойчив и твърд. В подхода му отсъстват лесна символика и метафори втора ръка. Работата на фотографа е невидим танц с невидим партньор ‒ случайността. Движенията на този танц са сложни, но дуетът е неизбежен“, категоричен е Казаков.
Делян Вълчев е роден в Русе през 1984 г. От 2000 г. живее в Ню Йорк. Работи като графичен дизайнер на свободна практика, след като напуска кариерата си в сферата на финансите. Следва курсове по фотография в ICP в Ню Йорк, където по-късно става и асистент-преподавател. Фокус на професионалните му търсения са уличната и социално-документалната фотография.
