Българско изкуство „извън рамката“ отново ще бъде изложено в Париж от 21 септември до 10 ноември, съобщиха от Българския културен институт там. След изключителния интерес на публиката във френската столица към първата изложба през 2022 г., новото издание на „Outside the box II / Извън рамката II“ ще покаже за пореден път извън граница наши творци, принадлежащи към едно от най-екстравагантните творчески течения – арт брут, което се представлява от самоуки артисти, работещи извън утвърдената художествена сцена.
В галерията на Българския културен институт в Париж – продуцент и организатор на събитието, „Outside the box II / Извън рамката II“ ще събере над 60 нестандартни и изключително провокативни картини, скулптури и дърворезби на петима български аутсайдери в изкуството: Симеон Шопов, Борислава Марчева, Иван Кръстев, Деметриус Стайков и Станимир Енчев. Ексцентрични, неправолинейни, отвъд познатото, всички те изненадват и вълнуват със „суровата“ си творческа мощ и емоция.
През 2024 г. изложбата ще бъде представена и пред българска публика.
Към момента това е единствената по рода си българска инициатива, която прави опит да систематизира информация за извънсистемни съвременни наши творци, които могат да бъдат причислени към течението арт брут, все още малко познато за родната галерийна аудитория.
Терминът „арт брут“ (art brut – фр.), или „ар брут“ – неподправено, сурово изкуство, е въведен от художника Жан Дюбюфе през 1945 г., за да определи творчество, създадено извън границите на официалната култура, на игнорираните, на лудите. Използва се и английският му еквивалент outsider art (в буквален превод – изкуство на аутсайдерите). Днес и двете понятия обозначават изкуство на артисти без академично художествено образование, самоуки, непознати за масовата галерийна сцена, от изолирани социални групи, понякога страдащи от психични заболявания.
Симеон Шопов (1969) е самоук дърворезбар, чийто ръце създават фантастични светове. Започва да работи с дървото спонтанно, преди повече от 30 години. Произведенията му са разкази вселени – необятни, поглъщащи, прецизни и красиви. Звучи невероятно, но всеки един малък детайл в неговите фигури и композиции е създаден с единствения му инструмент – макетен нож Олфа 30°. Не използва скици, машини, няма ателие, резбова навсякъде. Работи с различни дървета – орех, чемшир, череша, но бялата липа е любимият му материал.
YouTubeБорислава Марчева е на 32 години, завършила е Английската гимназия в Бургас. Заминава да учи във Великобритания, но прекъсва обучението си поради диагностицирано психично заболяване. Рисуването е част от терапията й и постоянно занимание към днешна дата. В картините й заживяват животни, приказни герои, фантастични същества. Работи в дома си, който е единствената й галерия. Картините виждат само най-близките хора от семейството й. Казва, че ги чувства като отделни парчета от самата нея, които я подреждат наново във външния свят.
Интроверт от дете, Иван Кръстев започва да чете и рисува на 4. Завършва архитектура и практикува успешно до 1998 г., когато е диагностициран с психично заболяване. Рисуването се превръща в убежище в моменти на кризи или вдъхновение. Силно експресивен в изказа си, Иван често играе с архетипни фигури от полето на несъзнаваното. Създава визуално смели изображения, комбиниращи пространство и лица, легитимиращи изкуството като емоционална и терапевтична сила.
Деметриус Стайков (1976) е роден във Варна, но завършва медицина във Виена, където живее и има кариера като лекар невролог и до днес. Рисуването идва в живота му спонтанно през 2014 г. Напълно самоук, за него единствената школа и досега остават музеите и галериите, където прекарва много от свободното си време. Страстта му става толкова силна, че превръща част от семейния дом в свое ателие, където работи. Подписва картините си с псевдонима Деметриус, превръща го в свое алтер его. Образите му приличат на халюцинации от подсъзнанието и съня.
От 2017 г. насам за Станимир Енчев (1978) умението да превръща изхвърлени от морето боклуци в изкуство се превръща в непреодолима страст. Намира ненужни предмети „с душа“, сглобява ги и прави от тях причудливи скулптури. Работи в двора на къщата си в Каварна. Експериментира с форми, размери, материи, техники. Дава име на всяка скулптура. Нарича ги „сурови конструкции“. Използва предимно естествени материали – дърво, корени, камък, канап, въжета, вълна, кости и др.
Партньори на изложбата са Психиатричната болница в Кърджали и Центърът за социална рехабилитация и интеграция „Орфей“ в града.
„Outside the box / Извън рамката“ е инициатива на проекта „Българският арт брут“, който има за цел да събере, обобщи и популяризира информация за български артисти от маргинализирани социални групи, артисти с психични разстройства и заболявания, както и самоуки артисти, творящи извън нормата на „официалното“ изкуство.
