В края на септември и началото на октомври две изложби в София — едната в Националната художествена академия, а другата в галерия "Арте", отбелязват 90 години от рождението на големия наш художник Румен Скорчев (1932-2015). Със своето огромно творчество той е един от авторите с най-голям принос за оформянето на българската пластична култура през последните почти петдесет години. Освен това бе и сред най-разностранните творци в различни сфери на визуалните изкуства.
В галерията на НХА до 7 октомври могат да се видят илюстрации, графика, рисунки и — това ще е
голямата изненада за част от гостите
— живопис, при това голямомащабна. Произведенията в галерията маркират целия творчески път на художника, който използва в работата си широка палитра от графични и живописни техники: гравира офорти, рисува с перо и пастели, използва темперни, акрилни и маслени бои… Посетителите ще видят десет от илюстрациите към „Рубайят“ на Омар Хайям, гравюри върху мед от 1986-87 г., тушови „Рисунки, правени през време на разговор“, правени с перо, от същия период.
Централно място в салона заемат няколко различни версии на библейската легенда за „Гибелта на слепците“ по картината на Брьогел и на скандалната за времето си „Закуска на тревата” на Едуар Мане. Това са две от
любимите теми на автора,
към които той се връща неведнъж през годините, развълнуван от скрития в тях трагизъм и в опит да разгадае техните мистерии. Ранните варианти (пастел върху хартия) са от началото на 90-те, а по-късните (маслени бои върху платно) - от 2011 г., като едно от платната за слепците с подзаглавие „С почит към Брьогел“ е с дължина, надхвърляща 4 метра.
Куратор на изложбата е д-р Сузана Николова. В словото си при откриването тя припомни ролята на Скорчев за отварянето на света към българското изобразително изкуство. Като график през 70-те и 80-те години той участва редовно в международни конкурси и артфоруми и печели десетки награди.
До 11 октомври пък в галерия „Арте“ ще бъде представена експозиция, включваща няколко живописни платна на Румен Скорчев и около 15 графики от сериите Кутията на Пандора, Кентаврите на земята, Реквием и др. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Румен Скорчев е
един от художниците с най-голям принос
за оформянето на българската пластична култура през последната третина на ХХ век. Роден на 7 октомври 1932 г. в Търговище, той започва да публикува рисунки и карикатури в „Народна младеж“ и „Стършел“. Преди през 1958 г. да бъде приет в Художествената академия, се дипломира като инженер паркостроител в Лесотехническия университет. В Академията учи Графика и Илюстрация.
След 1969 г. има над 30 самостоятелни изложби и множество участия в международни изложби на рисунката, графиката, живописта и илюстрацията. Носител е на над 40 чуждестранни и национални награди, сред които "Златен медал" на Второто биенале на графиката във Флоренция (1970), специалната годишна награда за илюстрация, България (1972 и 1984), за графика (1974 и 1987) и за рисунка (1979) и др. От 1984 г. е професор в катедра Графични изкуства в НХА, а от 2009 г. е избран за академик от БАН.
