Отново, след ноември миналата година, столичната галерия „Арте“ представя изложба живопис на изтъкнатия български художник Милко Божков. Вернисажът за откриването ще бъде във вторник, 23 януари, от 17.30 часа, а произведенията ще могат да бъдат разгледани в уютното пространство на ул. „Бузлуджа“ 31 до 9 февруари.
Както цялостното творчество на Милко Божков е необичайно, изненадващо и вълнуващо, така и настоящата му изложба е нестандартна и чувствена. Нестандартна, защото домакините от „Арте“ показаха първо „Ретрорепро II“ в края на 2023 г. (заради каталога на автора), а сега подреждат най-новите живописни творби на Божков по негови стари скици, но интерпретирани с друго, различно звучене.
В „Ретрорепро I“ любимите теми на Милко – облаци, снежинки, вечерница, рало, църква..., сега живеят върху дървени плоскости, които се отварят като книги. „Живата му и неспокойна мисъл поражда силно изразен афинитет към нестандартните решения. Той успява винаги да изненада и с дискретна провокация да подкани зрителя да се впусне в разгадаване на цял смислово-визуален лабиринт“, подсказва изкуствоведът Елица Терзиева.
В живописта на Милко Божков съжителстват класически и неконвенционални форми. Творческият му свят се характеризира с богат и сложен пластичен синтез и наситена семантична тъкан. Синтез, лишен от неискрена преднамереност, носещ лекотата и финеса, с които се ражда първоначалната идеята, обяснява изкуствоведът.
Изложбата е чувствена като всяка картина, излязла от душата на „художник, който притежава изявен усет за творбата в нейната съвършена цялост“. Всяко нещо в нея, реално или имагинерно, е на своето място. Самобитната режисура на изобразителното поле, сякаш възпроизвеждаща наблюдение през обектива на камера с множество едновременни гледни точки, въвлича зрителя във водовъртеж от образи и символи – плод на единението между съзнателно и подсъзнателно.
„Ретрорепро I“ включва 6 живописни платна и 13 картини, изпълнени в смесена техника (акрил, туш, маслени бои, молив, резба и др.) върху дърво. „В картините му са съхранени изгубени места и изгубено време, намерили израз в събирателен образ на време и пространство, на конкретно и общо, на понятно и непонятно“, енигматично обобщава Елица Терзиева. Такива творби трудно се разказват, най-добре е да се видят.
