„Момчето с раирана пижама“ е най-популярната книга на ирландския писател Джон Бойн, преведена на 33 езика и продадена в тираж 11 млн. По нея заснет и филм с Вера Фармига, Дейвид Тюлис и Рупърт Френд. Той спечели испанската награда „Гоя“, а повечето критици го определят като трогателен и емоционален семеен филм, който разказва за Холокоста по завладяващ и необичаен начин, с брутален обрат на финала.
„Момчето с раирана пижама“ е историята на 9-годишния Бруно, който не знае какво е Холокост и няма никаква представа за жестокостите, които неговата страна е причинила на хората в други страни. Но му се налага да напусне уютния си дом в Берлин и да се премести в усамотена къща, където намира само един приятел — момче, което води странно паралелно съществуване от другата страна на съседната телена ограда и ходи облечено с раирана пижама. Простичко написана история за Злото, пред което се изправяме неподготвени, без жестокости и насилие. Във Великобритания много учители я използват, когато преподават за Холокоста.
Но "Момчето с раираната пижама" може да предизвика редица заблуди и опасни неточности, когато се използва в преподаването на млади хора", се казва в нов академичен доклад, за който разказва "Гардиън" в Международния възпоменателен ден на Холокоста - 27 януари. Според изследване на Центъра за образование за Холокоста в University College London, проведено сред ученици, историята на Джон Бойн редовно е предизвиквала погрешно съчувствие към нацистите.
"Макар че повечето младежи, взели участие в проучването, съзнаваха, че историята е измислена и много от тях успяха да определят нейните най-явни неправдоподобности и исторически неточности, те преобладаващо я характеризираха като "реалистична" и/или "истина", уточнява докладът. Много ученици, прочели книгата, достигат до изводи, които "допринасят значително за едно от най-често срещаните и проблемни погрешни схващания в тази история — че "обикновените германци" носят малка отговорност, защото повечето са били с "промити мозъци, или като цяло не са знаели за извършваните зверства".
Сред коментарите на учителите, събрани по време на изследването, имало и такива: "Учениците идват при нас с идеята, че „Момчето с раираната пижама" представя цялата истина за Холокоста“, "смятат, че хората са били в пълно в неведение за лагерите" и "съжаляват надзирателите".
Стюарт Фостър, изпълнителният директор на центъра, казва, че не критикува Бойн за работата му по романа, но използването на художествена литература в уроци за историческо събитие може да бъде проблематично. "В ерата на фалшивите новини и конспиративните теории е много тревожно, че младите хора живеят с митове и погрешни схващания за Холокоста."
Бойн, който и преди е защитавал работата си от подобни критики, каза пред „Гардиън“: "Момчето с раираната пижама“ умишлено има подзаглавие "A Fable" (в превод - басня, измислица, поучителна приказка) . Надеждата ми беше историята да вдъхнови младите хора да се научат на съпричастност и доброта и да започнат сами да изучават Холокоста. Аз започнах на 15-годишна възраст и продължавам. Като романист смятам, че този жанр може да играе ценна роля за въвеждането на трудни теми сред младите читатели, но е работа на учителя да покаже на учениците си, че има основателно пространство между въображението и реалността“.
