Комунизъм и добре познат унищожителен национализъм лъха от икономическите възгледи на унгарския премиер Виктор Орбан, които той изложи в традиционната си лятна реч пред унгарското малцинство в Румъния на 27 юли. Сбирка, все повече наподобяваща на пионерски лагер. Откакто привлече вниманието на Европа и света преди пет години с прословутата си реч, че се отказва от либерализма и започва да гради антилиберален режим, юлските срещи на Орбан с млади етнически унгарци в Румъния се следят с особено внимание от западната преса. И напълно основателно, тъй като тези речи доста често задават посоката на поведението на Унгария през новия политически сезон в ЕС. Тези речи все повече започват да звучат като тирадите на десетки комунистически диктатори преди Орбан, в които те предлагат повърхностни философски размисли за живота и обществото и винаги насочват към едно и също катастрофално решение –

индивидът да се жертва в името на държавата

Реч`2019 цели да затвърди правилността на избора да се върви към антилиберален режим, но вече с фокус към икономиката. И точно в това е ключовото послание към ЕС. След като на практика откъсна Унгария от европейските ценности и растящ брой общностни политики, свързани с тях, Виктор Орбан планира да изолира унгарската икономика от общностната. Речта му е оскъдна на подробности, но за сметка на това богата на идеологии, доказали се като пагубни за човечеството.

Орбан обясни, че досега се е занимавал с разчистването на вътрешните врагове на Унгария, тоест опозицията и „комунистите“. В Реч`2019 той назова и външния враг – ЕС. В същото време обаче той не се отказва съвсем от

ЕС като дарителска касичка за неговия микс от идеологии

Като икономика, която просперира благодарение на еврофондовете и свързаността й с останалите икономики в ЕС, Орбан очевидно не вижда проблем, ако я откъсне от единния пазар. От речта му не става ясно как ще стане това, но се вижда, че обмисля възможността, защото според него европейската икономика, и то специално западната й част, върви към сериозна криза. Той поставя твърдението си на идеологическа база, като твърди, че причината за кризата ще бъде, че европейската икономика по своята същност е социалистическа. Че се задават мрачни облаци над европейската (а и световната) икономика впрочем, е факт, за който Европейската централна банка и Европейската комисия предупреждават вече известно време. До криза може да доведат няколко геополитически фактора – тарифната и валутната война между САЩ и Китай, растящият протекционизъм, отказът от мултилатерализма, растящото напрежение в Близкия изток. Според Орбан единственото неизвестно е

колко тежко ще удари кризата,

но това също е известно. Отново ще пострадат страните, които не използваха хубавото икономическо време, за да извършат реформи, да намалят публичния дълг и да преориентират икономиката си към новите глобални реалности. Шефът на ЕЦБ Марио Драги не скри опасенията си, че най-засегнати от предстоящата икономическа турбулентност ще бъдат страните, чиято икономика зависи основно от производството, а именно Италия и Германия. В Италия вероятно ще друса доста повече заради гигантския публичен дълг на страната (най-големият в ЕС, ако не броим Гърция), икономическата несигурност, създадена от политическата криза, в която страната потъва, както и от конфликтите между Рим и Брюксел.

Икономическият модел на ЕС, така както е записан в устройствените договори, е социална пазарна икономика. Орбан обаче я разчита като социалистическа. Според него идеята за въвеждане на гарантиран минимален доход в целия ЕС с цел решаване на проблема с бедността и социалното неравенство е социалистическо предложение. Дали това е добро решение от икономическа гледна точка е дебат, който се води от десетилетия в ЕС и извън него. Има много аргументи в подкрепа, както и против на предложението, като от кризата в еврозоната насам балансът натежа към подкрепата за тази идея. Орбан обаче си противоречи, като заявява, че идеята за независим от заетостта доход трябва да бъде изоставена, докато в същото време иска ЕС да плаща независим от заетостта доход на европейските семейства, за да ги стимулира да раждат повече деца. Това му виждане е

продиктувано от обсесията му с миграцията,

тъй като много добре обслужва аргумента му, че Европа няма нужда от мигранти. Вместо това, казва той, европейците трябва да раждат повече деца. Само че Орбан няма отговор на въпроса какво ще работят тези повече деца? Казва само, че трябва да се отварят нови работни места, но не казва как.

Доста по-тревожното в твърдението му е пряко свързано и с препотвърждаването на антилибералните му принципи. Орбан директно

изравнява антилиберализма с национализма,

като казва, че „антилибералната или националната гледна точка“ поставя индивида в подчинение на държавата. Според него недостатък на либерализма е, че дава на индивида прекалено много свобода, което е в ущърб на общността. При антилибералната система постиженията на индивида не са частна собственост, а на държавата. Звучи ли ви познато? Комунизъм парекселанс.

Всъщност дори още по-лошо. Комбинацията от възгледите на Орбан за икономиката и общественото устройство изглеждат като взети назаем от германската историческа школа. Това е икономическо учение, развило се в средата на XIX век, за което се смята, че е допринесло, съзнателно или не, за световните войни в Европа в началото на XX век. Основните принципи на германската историческа школа са, че британският либерализъм е вреден, както и че това, което работи за една икономика в определен момент, може да не работи за друга в друг момент. Това на практика означава в съвременен контекст и според разбирането на Орбан, че социалната икономика на Европа не е приложима върху унгарския случай. Германската историческа школа е силно националистична, точно както е и Орбановата икономическа мисъл. Привържениците й вярват в силното правителство и правителствената намеса в икономиката. За тях най-важна е лоялността на индивида към държавата. Друга прилика между германската историческа школа и Орбановия антилиберализъм са критиките им срещу социализма.

Идеите на Орбан за изолиране от европейската икономика (уж заради предстоящата криза) всъщност са съвсем логично развитие на неговата антилиберална идеология. В този смисъл той е напълно последователен. Още в речта си от 2014 г. той оправда избора на антилиберализма именно с глобализацията и нейното вредно влияние. Това също е голямо противоречие, защото днешното икономическо благоденствие на Унгария се дължи основно на „глобализирания“ европейски пазар. Все още

не е ясно как ще изглежда това изолиране

Той казва в речта си, че за да се подготви за евентуалната нова криза, Унгария ще трябва да разработи нов икономически план през 2020-2021 г. Това е още едно противоречие в неговата реч, тъй като в критиките си към ЕС той се спира на плановостта на Съюза, което той, разбира се, асоциира със социализма. В същото време обаче същината на икономическата част на речта му се основава именно на плановете. Първи план догодина, а след това и още един в зависимост от това как ще се развият икономическите събития. Важно е да се отбележи, че за икономическия си анализ той разчита изцяло на унгарски специалисти. Не особено ясните очертания на плана му са Унгария да се съсредоточи върху собствените си ресурси, което означава прекъсване на икономическата взаимосвързаност с останалите икономики. Това също е добре познато комунистическо схващане за икономиката, проваляло се всичките пъти, когато е било прилагано. Няма случай, в който този подход да е бил успешен.

По-интересното обаче е колко дълго още ЕС ще толерира отглеждането на идеологически Франкенщайн в сърцето на Съюза. Възгледите на Орбан разкриват

плашещ микс от всички най-унищожителни идеологии

досега, систематизирани и прилагани ревностно и от комунисти, и от нацисти. Ако се съди от досегашния опит с Орбан и неговите речи, той няма да се опитва да бута Съюза с „ура“ на устата, а ще гради коалиции. Ще го подкопава бавно и методично, докато постигне целта си – скъсване на унгарската пъпна връв с ЕС и унищожаване на имунните сили на европейските общества срещу диктатура и тоталитаризъм. Не трябва да допускаме това да се случи. Орбан не е решение на нито един проблем, защото той самият е проблем, на който трябва да намерим решение. Колкото по-бързо, толкова по-добре.