В горещия юли трупата на Варненския драматичен театър интензивно репетира с режисьора Стайко Мурджев „Последното изкушение на Христос“ по романа на Никос Казандзакис. Театърът ще започне новия 104-ти сезон от своето летоброене с премиерата на спектакъла на 2 септември. Вървейки по предизвикателния път към „Последното изкушение на Христос“, екипът навлиза дълбоко във философската материя на романа в търсене на верния прочит и силната сценична реализация.
„Никога не съм се чувствал по-близо до Христос, отколкото в работата си по „Последното изкушение“. Казандзакис следва стриктно Евангелието, движи се по фабулата и сюжета на Евангелието, но им придава човешкост, доразвива човешкото в Богочовека и оттам историята придобива други мащаби“, споделя Стайко Мурджев, на когото принадлежи и сценичната версия на текста. Режисьорът припомня, че самият Исус казва в Евангелието „Вие сте храмът“, т.е. ако ние сме храмът, то Исус живее вътре в нас и всеки от нас рано или късно, в даден период или през целия си живот, е Исус. Всеки от нас е разпъван ежедневно, умира ежедневно на кръста и възкръсва ежедневно, убеден е Стайко Мурджев. „Бог е и хоризонтален, и вертикален. Бог е кръстът, а кръстът е самият наш живот. Ние имаме едно линеарно време, което живеем – това е нашият хоризонт, едната греда на кръста. Но имаме и дух, който върви вертикално отгоре надолу, затова ние сме вертикални и хоризонтални едновременно“, казва режисьорът и пояснява, че кръстът е сакрална геометрия, която ни ръководи, дори да не осъзнаваме, че го носим у себе си.
За ролята на Христос в спектакъла е избран актьорът Богдан Григоров-Гринго. „Всеки човек има някаква своя представа за Христос като символ на божествената вяра, но в нашето представление го разглеждаме като човек от плът и кръв по пътя към божественото. Именно това поставя безкрайно много въпроси пред мен. Как говори човекът Исус, как чувства той, как плаче, как обича, как мрази дори?! Интересна ми е вътрешната битка в човека между доброто и злото. Както и борбата с изкушението, което идва отвътре, а не отвън“, обяснява актьорът. По думите му работата над спектакъла провокира у него търсенето не на правилните отговори, а на правилните въпроси.
Актрисата Даниела Викторова, която ще видим в ролята на Дева Мария, смята образа за голямо предизвикателство. „На нея се уповават милиони християни. И предизвикателството е именно тук: от една страна – божественото и святото, а от друга – най-човешките мисли и чувства, страхове, надежди и очаквания на всяка една майка. Въпросът, който си задавам, е: Какво е да си съвършен? И възможно и нужно ли е да си такъв?“, отбелязва Викторова. В чисто литературен план тя е очарована от колоритния изказ на автора и мисли, че този текст, а впоследствие и спектакълът, не би могъл да остави някого равнодушен.
Младият актьор Теодор Каракачанов, на когото е отредена ролята на Юда, изтъква, че този персонаж в „Последното изкушение“ е напълно различен от архетипните представи за него. „Той е част от предварителния план за саможертвата и изкуплението. Доброволно поема вината, защото е единственият, на когото Исус има пълно доверие. Разбита е клишираната версия за него като предател“, казва Теодор. „Последното изкушение“ е творба, която и до днес предизвиква бурни спорове и реакции, породени от коренно различното тълкувание на саможертвата. „Главният конфликт в романа кара дъхът ти да спре. Това е роман за любов, братство, смирение, страдание и самоотрицание. А пътят към Голгота е всъщност път към себе си“, заключава актьорът. В ролята той ще се редува с колегата си Константин Соколов.
В Мария Магдалена – блудница и бивша годеница на Исус, се превъплъщава красивата Христина Джурова, която БНТ в момента ни припомня като една от двете главни героини в сериала „Аз и моите жени“. Пилат – римският управник на провинция Юдея, е именитият актьор Стоян Радев, а разбойникът Варава е Симеон Лютаков. Участват още Николай Кенаров (Петър), Недялко Стефанов (Андрей), Димитър Стойнов (Йоан), Хенри Ескелинен (Матей), Веселина Михалкова, Сияна Начева (бездетните сестри Марта и Мария), Гергана Арнаудова и др.
Преводът на текста е на Георги Куфов. Драматизацията е на Димитър Стоянович. Автор на сценографията и костюмите е Никола Налбантов, Станислав Генадиев отговаря за сценичната пластика. Музиката е на композитора Петър Дундаков.
