Анастасия Ингилизова е гост-звезда на сцената на Младежкия в новия спектакъл „Дебело прасе“ по пиесата на Нийл Лабют, която за първи път у нас поставя най-често номинираният и награждаван в последните години български театрален режисьор Стайко Мурджев.
Казусът в пиесата може да се разкаже просто и лесно: приятен млад мъж се запознава с приятна млада жена в приятна обедна почивка сред Ситито и между тях бързо се ражда симпатия и дори нещо повече. Библиотекарката Хелън (Ингилизова) е нахакана и забавна, но проблемът (не за нея, а за околните) е, че е далеч от манекенските мерки, пред които мейнстриймът благоговее. А юпито Том (Александър Хаджиангелов) е достатъчно неуверен и безволев, за да се остави да бъде повлиян от него… Оттам нататък нещата не са особено приятни: колегите на Том – досадният сноб Картър (Георги Гоцин) и полу-бившето му почти гадже Джийни (отличната не само като пропорции Койна Русева с поредна силна характерна роля), не приемат „наднормения“ му избор и всячески се опитват да го подиграят и омаловажат. И той започва да се срамува от обекта на чувствата си и да предава любовта им…
Сцената, както в друга постановка на Мурджев за духовното уродство под красивата физика – „Портретът на Дориан Грей“, е решена с издигнат квадратен подиум в центъра: и спалня, и плаж, и корпоративният ринг. Пространството встрани от него е оформено като модерен и студен фитнес-салон в стомана и черна гума: там Том и другите от офис-паноптикума отчаяно работят над външната опаковка на телата и живота си. Макар всеки от тях да има своите скрити страхове, на повърхността обсесията за преуспяване и съвършенство е над всичко.
Усещането е за нещо форсирано и агресивно; приповдигнатото и пренавито говорене на актьорите (с изключение на Анастасия Ингилизова, чиято героиня е в хармония със себе си, с теглото си, с добрата храна, с хубавите книги и филми) напомпва атмосферата с адреналин в дози, каквито малката зала на Младежкия театър трудно може да понесе. Ярката режисура превръща романтичната комедия „Дебело прасе“ в сърдита сатира за възможния триумф на истеричния „боди шейминг“ над толерантния „боди позитив“. На колективната принуда над дръзналия да е различен.
В последните години философията на body positivity все по-често се противопоставя на body shaming – да караш някого да се чувства неудобно заради начина, по който изглежда тялото му. Но положението не се е променило особено от 2004-та, когато Лабют е писал своята пиеса. Да посрещаш някого по дрехата/външността му и според нея да го изпращаш – светът все още функционира така. Затова финалът на „Дебело прасе“ е логичен. И оставя горчив привкус: защо човек толкова лесно се отказва от щастието и душевния си комфорт заради чуждото мнение…
Сценографията и костюмите за спектакъла са на Никола Налбантов, музиката е на композитора Петър Дундаков, а хореографията – на Станислав Генадиев. Следващите представления са на 19, 28 юни и 9 юли.
