На 6 април се навършват 50 години от смъртта на Игор Стравински (1882—1971), определян като един от най-значимите композитори на ХХ век, а понякога и като една от най-влиятелните личности на столетието. Той става световно известен с трите балета, написани по за балетната трупа на Сергей Дягилев — „Жар-птица“ (1910), „Петрушка“ (1911/1947) и „Пролетно тайнство“ (1913), с които променя начина, по който по-късните композитори разглеждат ритмичната структура, и утвърждава репутацията си на революционер в музиката. Предлагаме ви няколко откъса от неговите мемоари „Хроника на моя живот“ (изд. „Музика“, 1976 г.).  В тях той разсъждава за музиката и за това  как трябва и как не трябва да се слуша тя — според Игор Стравински. 

1. Способността да чувате музика по всяко време, като просто натиснете превключвател или пуснете запис, възпитава повърхностно отношение към музиката, което заплашва да подкопае нейните основи. Навремето младите дами, които се смятаха за образовани, ядяха пасти в хола си и свиреха на пиано. Тези дни предполагам, че все още ядат, но пианото е затворено и  слушат радио.

2. Пренасищането със звуци, колкото и разнообразни да са, води до там, че хората престават да възприемат, изпадат в глупост и стават безразлични към всичко, дори към качество на произведенията, които им се представят.

3. Не мога да търпя да се слуша музика със затворени очи! Зрителното възприемане на жеста и всички движения на тялото, от които се ражда музиката, е крайна необходимо, за да се обхване тази музика в цялата ѝ пълнота. Ония, които слушат със затворени очи, се успокояват, унасят се и това им харесва повече, отколкото самата музика.

4. Музиката трябва да се изпълнява, точно както е написана, а не да се интерпретира. 

5. Лично аз бих винаги предпочел млада дама, която свири зле на пиано, пред друга, която само слуша. Тези, които сами са правили музика, разбират по-добре, а тези, които разбират, чуват по-добре.

6. Що се отнася до масите, имаме всички основания да се страхуваме, че вместо да развият любов и разбиране към музиката, съвременните начини за разпространението й ще доведат до точно противоположни резултати, тоест до безразличие и неспособност за разбиране. 

7. Трябва да докосвате музиката, а не просто да я слушате, защото когато я докосваме, усещаме вибрациите.

8. Публиката преценява една музикална пиеса от начина, по който се изпълнява. Композиторите могат основателно да завиждат на съдбата на художници, скулптори и писатели, които общуват директно с публиката, без да прибягват до посредници.

9. Експресивността никога не е била свойство, присъщо на музиката: смисълът на съществуването на музиката изобщо не е в това да бъде изразителна.

10. Феноменът на музиката ни е даден единствено, за да внесе ред във всичко съществуващо и преди всичко в отношенията между човека и времето. За да може този феномен да се реализира, има едно единствено, но задължително условие — нужно е определено изграждане. 

11. Емоциите, предизвикани от музиката, нямат нищо общо с обикновените ни чувства и реакции на впечатления от всекидневния живот. Най-добре ще определим чувствата, породени от музиката, като ги отъждествим с ония впечатления, които се пораждат у нас при съзерцание архитектурните форми. Гьоте е разбрал добре това и е казал, че музиката е вкаменена архитектура.

12. Хората търсят в музиката нещо различно от това, което всъщност представлява тя. За тях е важно да знаят какво изразява и какво е имал предвид авторът, когато я е съчинявал. Те не могат да разберат, че музиката е нещо сама по себе си, независимо какво би им внушила.

13. Повечето хора обичат музиката, надявайки се да открият в нея чувства като радост, тъга или природни картини, фантазии, или просто искат да я слушат и да забравят „прозата на живота“. Те търсят в музиката лекарство, афродизиак . Музиката щеше да е евтина, ако това беше нейната цел!

14. В музиката, повече от която и да е друга област на изкуството, разбирането се дава само на онези, които полагат някакви действени усилия.  Само пасивното възприятие не е достатъчно.

15. Измама е, когато реалното музикално изпълнение е заместено от възпроизвеждането му на запис и филм, или чрез предаване на разстояние с помощта на електрически вълни. Това е разликата между ерзац и пълноценен продукт. Опасността се крие във все по-голямата консумация на този ерзац.