До 22 юни,
галерия "Синтезис"
Актови фотографии от 20-те и 30-те години на миналия век са наредени в изложбата "Голо тяло" на Георги Ст. Георгиев, която може да бъде видяна до 22 юни в столичната галерия "Синтезис". Авторът, неслучайно име в българската фотография, се счита за пионер на актовата снимка у нас - не защото той непременно е първият, решил да документира голи тела, а защото лансира жанра като легитимна сфера на творческа изява. Това не е било никак лесна задача в нашето твърде патриархално и срамежливо общество, където голото тяло е принадлежало изцяло на частния живот, на спалнята и будоара. А на фотографията се е гледало като на негов буквален пренос в публичното пространство.
Георгиев вероятно е най-типичният представител на модернизма в българската фотография. Актовите му фотографии, разчетени в по-широк контекст, участват в прехода от традиционна към модерна култура, осъществяващ се у нас между двете световни войни. В своите работи творецът сякаш иска да постигне мир между естествената и скандалната голота, допълват организаторите и описват този акт като "да снимаш разсъблечени модели под зоркия поглед на собствената си съпруга, каквато впрочем действително е била практиката на първите актови фотографи у нас".
Георги Ст. Георгиев е роден в Казанлък. Прави едни от първите аероснимки по време на Балканската война при обсадата на Одрин, както и по време на Първата световна война в тила на френската армия. През 1916 г. преподава "Теория на летенето", "Въздухоплавателна метеорология" и "Аерофотография" в училището за летци. През тази година създава първата си голяма творба - портрет на летеца Симеон Петров.
На 30 юни 1920 г. основава Български фотоклуб, на който дълги години е почетен председател, постоянен лектор и организатор на активната му дейност. Печели многобройни медали, почетни дипломи и отличия от престижни международни конкурси. В България провежда над 30 конкурса по фотография. Публикува в наши и чужди списания, автор е и на три монографии - "Фотографията и военното дело", "Приложение на фотографията в археологическите изследвания" и "Съдебното следствие и фотографията". През 1950 г. по негова инициатива се създава първото Държавно полувисше училище за кинематография и фотография, на което е директор и преподавател. Организира първата национална изложба по художествена фотография.
Представянето на автора е част от тематичния модул "Имена в българската фотография", в който галерия "Синтезис" показва работата на значими автори от историята на българската фотография, между които арх. Николай Попов, Йордан Йорданов - Юри, Гаро Кешишян, Соня Станкова, Антоан Божинов и др.
