През април излиза от печат тритомно академично издание „Писмата на Едгар Дега”, десет от които са свързани с братята Ван Гог, съобщава сайтът TheArtNewspaper. Дега е работил с парижката галерия Boussod & Valadon в Монмартър, управител на която е бил братът на Винсент ван Гог, Тео.
„Бъдете така любезни, да ми платите до утре сутринта, останал съм без пари…” е пример за типична бележка от Дега, надраскана на визитката му. Тя е адресирана до Тео ван Гог, управител на галерията и един от първите артдилъри, започнали да купуват произведения на Дега.
Братята Ван Гог били големи почитатели на импресионистите. През 1886 г., няколко месеца след като Винсент се премества при Тео в Париж, той пише (на английски език) на своя приятел Хорас Лоунс за съвременното изкуство, което е започнал да открива: „Без да съм член на този клуб, високо ценя някои от картините на импресионисти: голите тела на Дега, пейзажите на Клод Моне…".
Очевидно малко преди това Винсент е посетил осмата (и последна) пролетна изложба на импресионистите, където почти сигурно е видял и пастелът на Едгар Дега „Обличащо се момиче“ (1885 г.).
По-късно Винсент ван Гог пише за това как Дега изобразява голо женско тяло и твърди, че тайната на успеха му е, че жените не го привличат сексуално. Винсент казва това в писмо до приятеля си Емил Бернар: „Той не обича жените и е наясно, че ако ги обичаше и се занимаваше с тях, би станал психически нездрав и безнадежден в живописта“.
На 10 август 1887 г. Дега изпратил прислужница в галерията на Тео ван Гог, за да му вземе хонорара: "Моля, дайте на моята прислужница 1500 франка." За да подчертае, че колко неуморно работи, художникът добавил: „Утре сутрин при мен ще дойде модел за голо тяло (гръб на жени, седнала с кръстосани крака) и ако имам време да я завърша, ще я изпратя в понеделник.“ Сред картините, които Тео купил от него същата година, била „Жена до ваза с цветя“ (1865 г.), която сега е част от колекцията на Метрополитен в Ню Йорк.
През 1889 г. след като отрязва ухото си, Винсент е приет в болница в Арл. Оттам пише на брат си, че страданието му е "ужасно", но дори в разгара на този кошмар, той „продължава да мисли за Дега“. По това време Тео също става близък с импресиониста и през февруари 1890 г. го посещава със сестра си Вилемин. Художникът й казал, че му напомня на жените от картините на холандски стари майстори, и ѝ показа някои свои работи. По-късно Тео отбелязва, че Вил „разбира много добре голото женско тяло“.
Винсент се застрелва през юли 1890 г., шест месеца по-късно след тежко заболяване умира и Тео. Така Едгар Дега губи подкрепата на галерията Boussod & Valadon. Отначало това го тревожело, но по това време той вече е известен, а в следващите няколко години при него идва и финансовият успех.
По това време Дега вече е почитател на творчеството на Ван Гог и стабилизирал финансовово си положение, купува няколко негови картини. През 1895 г. придобива картината на Ван Гог от парижкия му период „Два отрязани слънчогпеда” (1887), която днес се съхранява в Художествения музей в Берн. Той я получава от Амброаз Волар срещу две свои рисунки на танцьорки. Приблизително по това време купува и „Грозде, лимони, круши и ябълки» (1887) — днес в сбирката на Чикагския арт институт.
Тритомното издание „Писмата на Едгар Дега” включва 1251 писма в оригинал на френски с английски превод и анотации. Една четвърт от тях се публикуват за първи път.
