Експерти от Пушкинския държавен музей за изящни изкуства в Москва представиха пред медиите резултатите от проучването и консервацията на световноизвестната картина на Винсент ван Гог „Червени лозя в Арл. Монмажур”, съобщава ТАСС.
„Можем да обобщим, че днес приключихме важна работа. Състоянието на „Червените лозя“ беше нестабилно и ни притесняваше“, обяви в понеделник директорът на музея Марина Лошак. Откакто е влязла в Пушкинския музей през 1948 г., картината не е напускала стените му, но вероятно сега, след консервацията, ще бъде възможно да бъде да пътува за изложби и другаде.
Предвижда се за първи път след консервацията платното да бъде представено на публиката като част от изложба на шедьоври от колекцията на Михаил и Иван Морозови през юни 2022 г.
Процесът на консервация
Преди това произведението на Ван Гог е реставрирано два пъти. Проектът за проучване и консервация на картината започна през август. За първи път в 130-годишната история на платнато то е изследвано с помощта на съвременни научни методи: рентгенова флуоресцентна спектроскопия и електронна микроскопия с енергодисперсионен анализ.
Реставраторите проучили слоя боя на картината и установили какви багрила и пигменти е използвал художникът. "Разбрахме, че Винсент не е нарисувал картината наведнъж, той я е променял и прерисувал неколкократно“, разказва Игор Бородин, ръководител на отдела за реставрация и консервация на музея. Според него картината вече няма да се нуждае от реставрация в близко бъдеще.
Откритието
„Започвайки да изучаваме картината, съзнавахме, че Ван Гог е един от най-добре проучените художници на нашето време. Летвата е много висока и не можехме да позволили да свършим работата си по-зле. Още на първия етап, при рентгеновото изследване, открихме интересен факт - докато работи над картината, художникът е променил един от фрагментите: мъжката фигура първоначално е била женска", каза Бородин.
Скоро Пушкинският музей ще публикува филм, който ще разкаже за всички етапи на реставрацията.
Платното е рисувано от Ван Гог в началото на ноември 1888 г. в околностите на абатството Монмажур, край Арл, по време на гроздобера. Това е една от малкото картини, който художникът е успял да продаде приживе. През 1890 г. тя е представена на изложба на символистите в Брюксел, където привлича вниманието със силата на цветовете си и тревожното емоционално състояние. Веднага след изложбата белгийската художничка Анна Бош купува картината за 350 франка (днес сумата се равнява на около 2000 долара). През 1909 г. руският колекционер Иван Морозов купува картината от парижка галерия.
