Книжарница „Умберто и Ко.“, вдъхновена от творчеството на прочутия италиански писател Умберто Еко, бе открита в центъра на София снощи. В нея е позиционирана засега навярно единствената в света статуя на автора на „Името на розата“, създадена от скулптора Борис Борисов, проектирал и паметника на Алеко Константинов на булевард „Витоша“. Това съобщи по време на събитието бившият министър на образованието проф. Даниел Вълчев, който е и съсобственик на най-новото културно пространство на ул. „Славянска“ в столицата.
„Искахме да има статуя на Умберто Еко, видяхме, че няма никъде в света такава статуя и говорихме с художника Людмил Веселинов какво да направим, така че такава статуя да се появи“, разказа Вълчев, цитиран от БТА. Той сподели, че минавайки по пешеходната зона на булевард „Витоша“ и виждайки статуята на Алеко Константинов, чийто автор е Борис Борисов, е решил. „Казах си, че това е нашият човек, свързахме се с него и той прегърна тази идея“, посочи проф. Вълчев.
Той благодари на семейството си, на своя приятел и съдружник Пейо Николов, на архитектите на сградата, в която се помещава книжарницата, на скулптора Борис Борисов, на художника Людмил Веселинов, на проф. Амелия Личева, доц. Дария Карапеткова и др. за помощта при осъществяване на идеята.
В рамките на книжарницата „Умберто и Ко.“ има още конферентна зала и кафене.
„Днес се открива това пространство, посветено на един от най-великите интелектуалци на нашето време – Умберто Еко. Име, което не само въплъщава ерудиция и страст към знанието, но и способността да съчетава култура и развлечение, размисъл и удоволствие, дълбочина и лекота“, заяви по време на откриването Мария Маца, директор на Италианския културен институт в София. По думите ѝ със своите произведения като „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“ писателят е показал, че всеки текст е лабиринт от значения.
По време на събитието бе излъчено видео приветствие от италианския журналист, писател и преподавател Стефано Бартедзаги. Той е бил студент на Умберто Еко, автор е на статии и книги по езикови въпроси, свързани с креативност, игрословици, нови медии.
„Смятам, че това е един от най-стойностните наследници на Умберто Еко на съвременната литературна и интелектуална сцена не само защото му е бил дипломант, а и защото работи изключително много в посока играта на думи, експеримента с езика и изследването на това, което езикът умее да причинява на съзнанието“, отбеляза доц. Дария Карапеткова, изтъкната преводачка от италиански и преподавател в Софийския университет.
Според нея българските издатели имат грях към Умберто Еко по отношение на „Името на розата“. „През 1985 г., когато излиза първото издание на българския превод, в него в началото се говори за Прага, в пролога има пасаж, в който се казва: „Шест дни по-късно съветските войски нахлуха в злочестия град“. В първото българско издание това изречение липсва. То е добавено през 1993 г., мисля, във второто издание на романа“, разкри доц. Карапеткова.
На събитието присъстваха големият писател акад. Владимир Зарев, поетесата Мирела Иванова, издателят и литературен критик Светлозар Желев, тв журналистите Бойко Василев, Цветанка Ризова и др.
Умберто Еко (1932-2016) е изтъкнат италиански семиотик, философ, писател, преводач и библиофил, автор на романи, постигнали световен успех. Сред тях са „Името на розата“, „Махалото на Фуко“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“, „Тайнственият памък на ралица Лоана“, „Пражкото гробище“, „Нулев брой“, „Кант и птицечовката“. Те са преведени на повече от 30 езика и са продали над 10 милиона екземпляра по цял свят.
