Раждане в домашни условия, съвсем като истинско, посреща зрителя-воайор в камерната зала на Народния театър в спектакъла на Крис Шарков „Частици жена“ по пиесата на унгарската писателка и драматург Ката Вебер. Героинята-страдалка на толкова вярната на ситуацията Радина Кърджилова е в напреднала бременност и актрисата сякаш буквално се претопява в нея – с тревогата за неидващата акушерка, с дихателните упражнения за облекчаване на болката, потта по лицето, петната по дрехите, кръвта по ваната, пъшкането… Около нея се суетят паникьосаният й съпруг (Стефан Вълдобрев) и добронамерена, но неопитна акушерка (Албена Ставрева). След 20-минутните родилни мъки и драматичния им финал нищо в семейството на Мая и Ларс вече няма да е същото.
Ще го усетим, след като пиесата, чието действие се развива в една полска фамилия, ни пренесе в дома на майката на Мая – Мария Каварджикова. Нейната Магдалена, която се изживява като художничка, се щура между здравия разум и първите признаци на деменция, между отчуждението с дъщерите й и искрените опити да скърпи някаква хармония в този разпадащ се малък свят. Актрисата е покъртителна в това амплоа на матриарх, чиито сили вече го предават: строга и заплашителна или обезоръжаващо безпомощна, будеща усмивки в симпатичната си наивност. В присъствието на двете си дъщери със съпрузите им и племенницата адвокат (Жаклин Даскалова) тя иска да подаде на Мая спасителна сламка в депресията – предлага й да съди акушерката. Своенравната Мая обаче е на друго мнение: тя е наясно, че понякога в малшанса виновни няма („Или всички са виновни за всичко, или никой за нищо не е виновен“, както пише Достоевски). И по свой път ще върви към психическото си възраждане. Този неин път не одобрява и сестра й Моника (Ана Пападопулу), която е намерила смисъл в патриотичните дейности и в религията, но това не я прави по-извисена. Прагматична материалистка и лицемер, поначало тя смята, че семейството на Мая не изживява травмата си по „правилния“ начин. Между сестрите ще се отворят стари пукнатини, но ще намигне и все още живата им обич, скрепена с лентата от художествената гимнастика и някогашното им спортно съперничество. Двете млади актриси са очарователни в дуета си, но най-силните сцени са между ранимите и гневни героини на Кърджилова и Каварджикова – две драматични стихии.
Мъжете в спектакъла са по-слаби: чужденецът Ларс ще си тръгне, отнасяйки каквото може; безличният му шурей Войтех (Цветан Алексиев) ще си остане безличен дребен мошеник. По-силен от тях сякаш е отсъстващият баща – авторитетен профсъюзен деятел в миналото; или по-скоро силна е мисълта за парите, които Магда е получила като обезщетение за смъртта му в мината…
„Частици жена“ е сериозен психологически театър, който със сигурност коства на актрисите огромно емоционално изразходване. За някои този тип театър е доста демоде, стил „соц реализъм“; за други е единствено приемлив. Режисьорът Крис Шарков, който винаги е с ухо върху пулса на съвременните взаимоотношения и обследва екзистенциалните измерения на личните драми, с тази постановка продължава търсенията си от „Сцени от един семеен живот“ на Бергман и от по-ранния „Посещение при бащата“ от Роланд Шимелпфениг. С драматургията на Ката Вебер обаче той остава с една идея по-близо до частно-битовото, отколкото до универсалното, докоснато и докосващо ни в онези спектакли...
У нас преди театралната постановка е познат филмът на Netflix по пиесата – „Жена на парчета“, англоезичен дебют на унгарския режисьор Корнел Мундруцо, по който той работи заедно със съпругата си Ката Вебер като сценарист. В главните роли са Ванеса Кърби, Шая Лабъф и Елън Бърстин.
Сценографията и костюмите в нашия спектакъл „Частици жена“ са на Никола Тороманов-Фичо, музиката е на Емилиян Гацов-Елби. Следващите представления са на 9 и 22 ноември, 6 и 13 декември.
