Националната галерия представя от 12 декември в своя филиал „Квадрат 500“ изложба на големия български скулптор Любен Димитров (1904-2000). Откриването е в четвъртък от 18.00 ч., а произведенията могат да се видят до 15 май 2025 г. Куратор на експозицията е Весела Христова-Радоева.
Любен Димитров е не само забележителна с богатото си творчество личност в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между това изкуство и архитектурата. Над 60 са творбите на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 г. – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия – от 1939 до 1975-та – той е преподавател в Националната художествена академия.
Още в детските си години Любен Димитров остава запленен от мощната изразителност на скулптурата, виждайки в една читанка репродукция на „Те победиха" от Иван Лазаров (1913). По-късно, чрез издание за историята на античния свят, илюстрирано от Гюстав Доре с правени в музеите рисунки на експонираните фигури, се запознава с изкуството на Асирия, Вавилон, Египет, Древна Гърция и Рим, определяйки като „реализъм" отношението на пластичната форма спрямо природната даденост – възглед, който се развива във времето и намира своето въплъщение в работите от целия му дълъг професионален път.
С тази естетическа позиция може да се обясни „движението“ на Любен Димитров в изложбения живот през 30-те години на ХХ век – той е сред основателите на Дружеството на новите художници през 1931-ва, но само след година се отказва да бъде повече в ръководството му и дори не участва в годишната изложба. По същото време приема поканата на Данаил Дечев за представяне в 20-ата юбилейна изложба на Дружеството на южнобългарските художници. Но в крайна сметка остава трайно свързан с кръга „Родно изкуство" – и поради близките връзки с колегите си от него, и главно заради присъствието на проф. Иван Лазаров сред тях.
Обекти в София, за които скулпторът е работил, са банката на ул. „Иван Вазов" 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. „Цар Иван Шишман" 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941-1942), Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1942-1943), сградата на ъгъла на бул. „Мария Луиза“ и ул. „Екзарх Йосиф“ (1961). За Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Любен Димитров създава лъвските фигури пред библиотеката във вътрешния двор на сградата (1932) и фигуралните картуши (декоративни рамки в орнаментиката, обрамчващи имена, портрети, гербове и т.н.) за южното (1954) и северното крило (1979-1983).
При основната реконструкция на Народния театър „Иван Вазов" през 1972-1976 той изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, статуите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първи балкон. През 1985 г. на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес „Квадрат 500“) са поставени шест негови приютени в ниши алегорични фигури.
Знаково произведение на Любен Димитров е двуфигурната композиция „На Шипка всичко е спокойно" в костницата на историческия връх (1957). По повод на 100-годишнината от героичните събития през август 1877 г. е реализирана и декоративна стена с релефни композиции покрай стълбите към връх Шипка. В същия район на Стара планина, в местността Бузлуджа, се намира и паметникът му на Хаджи Димитър (1961). Други творби в страната са релефът „Предаването на Осман паша“ при гара Ясен край Плевен (1965), алегоричната конна фигура на входа на Габрово (1966), фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969), паметникът на Ивайловите воини в местността Демиркапия край Котел (1972), паметникът на Панайот Волов в центъра на Шумен (1978-1984).
Сегашната изложба включва седем кавалетни произведения, собственост на НХГ, на Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от изброените монументални скулптури ще бъдат представени под формата на фотографии.
