Археолозите използват за тях името на римската богиня на красотата и любовта Венера, но тези женски фигурки предшестват статуята на Венера Милоска с хилядолетия, а и пропорциите им се различават значително от нейните. Те датират от края на ранния палеолит, някои от тях са създадени преди около 40 000 години и поне засега са най-ранните известни произведения на фигуративното изкуство, чиято родина се оказва Старият континент.
Първата открита такава праисторическа статуетка - гола женска фигура с хипертрофирани закръглени форми, ръце, положени върху гърдите ѝ и без лице, е наречена Вилендорфската Венера. Тя е открита от австрийския археолог Йозеф Сомбати край австрийското село Вилендорф през 1908 г. и днес се съхранява в Природонаучния музей във Виена. Статуетката с височина 11.1 см е изработена от порест варовик и е била покрита с червена охра. Оцветяването заедно с отсъствието на лице говорят в полза на предположението за нейното ритуално предназначение. След нея в различни части на Европа и Азия са открити много подобни статуетки - над 200. Всички
те са наречени Палеолитни Венери
и по-голямата част от тях са били издялани преди 21 до 26 хиляди години.
Най-старата сред тях - известна като Венера от Холе Фелс (или Шелклингенската Венера) - е фигура на жена със свръхпищни форми от горния палеолит, с подчертан акцент върху гърдите и половите органи, изработена от бивни на вълнист мамут и открита през 2008 г. в пещерата Холе Фелс, близо до Шелклинген, Германия, счупена на 6 парчета. Тя също няма лице, а дори и глава. Висока е около 15 см и шията ѝ е пробита, която според археолозите показва, че може би е била носена като амулет. Датирана е отпреди около 35-40 хиляди години пр.н.е. и представлява най-ранното открито досега безспорно пластично изображение на човешко същество. (По-стара от нея е само зооморфната статуетка на човешка фигура с лъвска глава, известна като Löwenmensch). Смята се, че тя принадлежи към оринякската археологическа култура (от пещерата Ориняк във Франция), която съвпада с ранното присъствие на кроманьонците - първите хора със съвременна анатомия в Европа. Интересно е, че в същия район са открити и най-старите известни музикални инструменти в света - две флейти, измайсторени от птича и слонова кост.
Общоприето сред археолозите е тези женски фигурки да се кръщават с римското име Венера, на гръцката богиня на красотата. Но това е доста подвеждащо, защото всички те са, меко казано, далеч от модерния и дори от древногръцкия идеал за женска красота, припомня Би Би Си. В академичната общност няма консенсус по въпроса какво точно представляват. Някои вярват, че всички тези гърди, кореми, бедра и седалища и други органи, символизират плодовитост, сексуалност, майчинство и, да, красота. Други смятат, че това е чист реализъм и
нашите предци са страдали от тежко затлъстяване
В повечето книги по история на изкуството се срещат различни теории за значението на фигурките на затлъстели и/или бременни жени. Но според д-р Ричард Джонсън, водещ автор на изследване, публикувано този месец в списанието Obesity, ключът към тяхното разбиране се крие в изменението на климата и хранителния режим. Учените решават да потърсят нова гледна точка към изкуството от горния палеолит. Първо отхвърлят теорията, че затлъстяването е било масово явление: "Тези мистериозни фигурки на жени с наднормено тегло са от времето на Ледниковата епоха в Европа, когато всички са се занимавали с лов или събирачество и наличието на затлъстели хора е било доста необичайно. Ние показваме, че тези фигурки корелират с времената на екстремен хранителен стрес", каза д-р Джонсън, професор по медицина в Университета в Колорадо.
Ранните съвременни хора, създателите на Оринякската култура, навлезли в Европа по време на затопляне преди около 48 000 години. Те ловували северни елени, коне и мамути с копия с костни върхове. През лятото събирали плодове, ядки и растения. Но тогава, както и сега, климатът не оставал статичен. Падането на температурите и настъплението на ледниците довели до бедствено положение. През най-студените месеци температурите падали до минус 15 градуса по Целзий, едрият дивеч рязко намалял. Някои групи събирачи и ловци измрели, други се преместили на юг, трети потърсили убежище в горите.
Именно в тези времена на студ, глад и отчаяние започват да се появяват затлъстелите Венери. Височината им варирала между 6 и 16 см и били изработвани от камък, слонова кост, рог, а понякога и от глина. Някои били пробити и носени като амулети. Всъщност много от фигурките са били издълбани през периода, наричан Последният ледников максимум (LGM). Това е времето на максимално охлаждане през последната ледникова епоха, когато глобалните температури са спаднали значително и големи площи от Европа, Азия и Америка са били покрити с ледници. Това е период на
значително намаляване на населението, на места и до пълно изчезване
След като направили измервания на съотношенията на обиколките талия-ханш и талия-гърди на фигурките и ги сравнили с разстоянията от местата, където са намерени, до древните ледници, учените открили невероятна връзка. "Анализирахме палеолитни фигурки на жени със затлъстяване и установихме, че по-пълните фигурки са от места по-близо до ледниковите фронтове. Степента на затлъстяване намалява с увеличаване на разстоянието от ледниците. Тъй като оцеляването изисква достатъчно обилно хранене за бременните и кърмещите жени, ние предполагаме, че жената с наднормено тегло се е превърнала в идеален символ на оцеляване и красота по време на периодите на глад и климатични промени в палеолитната Европа. Колкото по-голямо бе разстоянието до ледника, толкова по-слаби ставаха фигурките. И обратното - с приближаването до ледниците формите им ставаха все по-пищни. А с омекването на климата и отстъплението на ледниците праисторическите Венери започнали да си възвръщат по-стройните тела“, пишат авторите на новото изследване.
Въз основа на тези данни учените предполагат, че фигурите с пищни форми са се превърнали в
символ на оцеляването в трудните времена,
когато допълнителен слой мазнина е бил добра защита от студ и глад.
"Тези пропорции са били идеални за жена, способна да зачене, да роди и на откърми дете", казва Джонсън, който освен лекар е и бакалавър по антропология. И ако са прави, тогава тези добре разпознаваеми статуетки са играли много важна символна роля, водеща хората през един от най-трудните периоди в човешката история. Във времена на лишения по-пълните жени са имали по-голям шанс да износят дете, отколкото страдащите от недохранване. Така че на фигурките може да е бил придаван някакъв духовен смисъл или магически способности, които да защитят жената при бременност, раждане и кърмене.
Много от фигурките са силно износени, което показва, че те са били наследявани, предавани от майка на дъщеря поколения наред. Може би са били давани на момичета, които навлизат в пубертета или в ранните етапи на бременността, с надеждата да помогнат за придобиването на желаната телесна маса и да увеличат шанса за успешно раждане и оцеляване на рода. "Повишените мазнини биха осигурили източник на енергия по време на бременността и кърменето на бебето, а също така служат и като изолация от студа - казват авторите. - Насърчаването на затлъстяването, представянето му като идеал гарантира, че групата ще продължи да работи за създаването на поколение в тези най-несигурни от климатичните условия."
"Фигурките се явяват като идеологически инструмент, който помага да се подобри плодовитостта и оцеляването на майката и новородените - функции, които са от жизнено важно значение за оцеляването на племето. По този начин естетиката на изкуството има съществена роля за подчертаване на здравето и оцеляването в отговор на все по-суровите климатични условия", обяснява още Джонсън.
