Донбас, Източна Украйна. Изоставена къща близо до гробището в град Лисичанск. Старомоден апартамент, запазил облика си от времето на Съветския съюз. Полуразрушени индустриални зони в близкия Северодонецк. Забравени заводи и фабрики, в които от години не е стъпвал човешки крак.
На пръв поглед това са пространства на разруха, самота и смърт. Места, на които е трудно да си представиш как се ражда нещо ново, модерно и красиво. Как се създава изкуство.
Но тъкмо в тези изоставени пространства се случва магията на експерименталната галерия „Гарелея Неотодрешь”. Наименованието й е непреводимо - в общи линии в него е заложена идеята за галерия, която не може да бъде разрушена. Артистичният проект представя творчеството на млади автори от целия Донбаски регион, като няма постоянни локации за организиране на изложби. Вместо това те се случват в изоставени жилищни и индустриални сгради, фабрики и съоръжения.
През последната една година „Гарелея” коренно преобразява артистичната сцена в Донецка и Луганска област. Снимките, колажите, картините и илюстрациите на млади фотографи и художници от региона покриват ронещата се мазилка по стените на забравените пространства. Музиката на прохождащи артисти разрушава загнездилата се в тях тишина. Спонтанно изписани думи със спрей за графити отправят послания за мир. А в центъра на всичко стои едно момче с шапка с козирка и лентов фотоапарат. Името му е Виталий Матухно.
Виталий е в началото на 20-те си години и работи като куратор, фотограф и музикант. Родом е от Лисичанск, където решава да положи основите на проекта „Гарелея Неотодрешь”. Целта му е да предостави поле за изява на визуалните артисти от Донбас, където те да имат пълна свобода на изразяване - без ограничения и цензура.
Защо изоставени места?
Архитектурната картина на „изоставеното” е характерна за целия регион на Донбас в източната част на Украйна, където войната с Русия се е превърнала в ежедневие още през 2014 г. Тук се намират самопровъзгласилите се, а вече и признати от Руската федерация Донецка и Луганска народни републики - териториите от Донбас, окупирани от подкрепяни от Русия сепаратисти.
Вследствие от конфликта от 2014 г. повече от 1,5 млн. украинци напускат Донбас в търсене на безопасност в други части на страната. И все повече жилищни и индустриални сгради опустяват.
„Идеята „Гарелея” да се случва в такива изоставени пространства идва от спецификата на Донбаския регион”, обяснява Виталий. „Ние просто имаме много от тях. Това е резултат от войната и от процеса на деиндустриализация.”
Целта на артистичните изложби, организирани на подобни места, е да създадат точка на интерес в пространство, където нищо интересно не се случва. Така „Гарелея” предлага непредвидима среща с изкуството на хора, които не посещават „типичните” места за изкуство и култура. Едновременно с това проектът се превръща в единствена по рода си платформа, в която младите артисти на Донбас могат физически да споделят творчеството си със света.
„В „Гарелея” работим с много младежи от окупираните територии от нашия регион - хора, които живеят под окупация от много време насам. Когато се говори за окупираните територии, никой не си мисли за изкуство. Затова се опитах да изведа тези творци от сянката, да ги покажа на останалите жители на Донбас, които живеят на свобода. Да ги покажа на Украйна”,обяснява Виталий.
Традиционните галерии, музеи и младежки центрове не могат да отговорят на нуждите на младите артисти. Най-често тези места се контролират от местната власт, която се отличава със своя консерватизъм. Това пречи на съществуващите културни пространства да предложат нещо ново, прогресивно и интересно за младежта.
„Всички тези места имат свои собствени правила и структури, които за мен са нерелевантни. Те не могат да ми дадат свободата, от която имам нужда, за да правя изкуство. Затова, когато размишлявах къде мога да създам нещо изцяло ново и независимо, разбрах, че трябва да отида на място, в което няма правила. В което няма нищо. Само стени”, споделя той.
Върху тези стени се разгръща изкуството на десетки млади автори от Донбас, в което те преплитат наследството от социалистическия период, духа на постиндустриализма и виждането си за света след началото на войната през 2014 г. През последната година Виталий е представил техните произведения в различни изоставени пространства в Лисичанск, Северодонецк, Рубижни, Мариупол, Ровно и Харков.
Произведенията на младите артисти могат да бъдат разгледани в първия дигитален сборник на „Гарелея”, където се откриват и творби на самия Виталий - черно-бели лентови фотографии на родния му Лисичанск.
Изкуството и войната
„Не знам колко от хората, които участваха в тези изложби, са живи в момента”, споделя създателят на „Гарелея”. Още на 24 февруари - първия ден от началото на руската инвазия в Украйна - Виталий е евакуиран в Лвов, а дейностите по организацията на изложби на територията на Донецка и на Луганска област са прекратени.
Часове преди нахлуването на Русия в Украйна Виталий създава песента „Смущаващ сън”. „Всички тези новини, че войната идва, за мен бяха като един много тревожен сън. Спомням си звука от експлозиите онази нощ. Щом чух новините, разбрах, че трябва да си тръгна веднага. За мен е личен срам и лична болка да напусна града, родителите и приятелите си. Сега съм в Украйна, но не се чувствам вкъщи”, споделя той.
В Донбас Виталий е добре познат активист, който с артистичните си инициативи се бори срещу проруските стереотипи и настроения в региона. Затова младежът се притеснява, че ако Лисичанск попадне под руска окупация, самият той ще бъде измъчван и убит заради позицията си спрямо Русия. „За мен е нормално да живея с това непрекъснато чувство на страх. Намираме се във война от осем години насам и никога не знаем какво ще се случи”, казва Виталий.
През 2014 г., когато започва конфликтът в Донбас, Виталий е на 15 години. Това е моментът, в който детството му е приключило. „Преди това танковете бяха нещо, което виждаш по телевизията, във видеоигрите. Но това не беше филм или игра. Това беше реалност, моята реалност”, спомня си той.
С руската инвазия от 24 февруари животът на Виталий отново се разделя на „преди” и „след”: „Преди тази пълномащабна инвазия аз правех музика, колажи, изложби. Водех сравнително нормален живот. Не знам дали бях щастлив. Може би бях.”
Сега създателят на „Гарелея” не намира силите и вдъхновението да създава нови артистични проекти. Синтезаторът му е останал в Лисичанск и в Лвов той няма как да прави музика. Още не се е разделил с лентовия фотоапарат, но няма желание да прави снимки, защото не иска да снима наранени хора. Какво тогава му носи радост в тези непредвидими времена?
„Когато видя нещо да се обърква в Русия, това ми носи удоволствие - да видя как страда врагът”, споделя Виталий. „Това, което Русия направи, е да създаде една дълбока омраза между нашите страни. Тази омраза ще устои десетилетия. Може би ще изчезне, когато войната приключи, но ние никога няма да забравим.”
Може ли изкуството да помирява?
Основаната от Виталий „Гарелея Неотодрешь” е създадена с идеята да изгражда мостове между хората в Донбас на базата на изкуството, отхвърляйки всички политически и социални бариери. С изключение на една-единствена - разделението на подкрепящи Украйна и подкрепящи Русия в рамките на военния конфликт. Виталий е категоричен в отказа си да работи с проруски настроени артисти и да споделя с тях полето за изява на „Гарелея”. Тази червена линия обаче не разколебава убедеността на младия артист в обединителната сила на изкуството. От началото на руската инвазия в Украйна за Виталий е най-важно да продължи да подкрепя артистите от Донбас, като търси различни възможности да представя изкуството им отвъд граница.
„Най-важното сега е хората по света да обърнат внимание на нашата общност, да дадем възможност на нашите творци да представят себе си и работата си, да разкажат историите си”, обяснява той.
За създателя на „Гарелея” развитието на изкуството дори в ситуация на война е важно, тъй като през неговата призма вече трябва да се мисли за възстановяването на Украйна след края на инвазията. „Вярвам, че скоро окупираните територии ще се върнат обратно в Украйна и въпросът за тяхната интеграция ще бъде много изострен”, споделя Виталий.
Според него изкуството има силата да лекува травми като тази от войната, но невинаги успява да го направи. „Голяма част от съвременното младо изкуство е свързана с чувствата на самите автори. В региони като Донбас то е много мрачно. Разбира се, такова изкуство помага на артистите, но за зрителите понякога не е толкова лечебно”, разсъждава той.
За Виталий способността на изкуството да лекува обаче не е основната му роля във военно и следвоенно време. По-важната му цел в случая е да предостави на творците свободата, от която те се нуждаят. „Когато организираме изложбите в „Гарелея”, често давам на хората спрей боя и те започват да рисуват и пишат каквото и където искат, без да контролирам процеса. Когато приключат, виждаш, че тази бъркотия е създала голяма и странна картина, нарисувана от много хора едновременно. И разбираш, че това е свободата. Свободата, която тези хора са искали някой да им даде. Свободата да се изразят. Предполагам, че след като победим, това ще бъде много важно - да се даде на хората свобода да изразяват себе си без ограничения и цензура. В това ще ни помогне изкуството”, обобщава Виталий.
