Много хора, преживели клинична смърт, разказват, че са се наблюдавали отстрани, от някой ъгъл на стаята, или пред очите им са минали паметни моменти от техния живот. Доскоро науката не можеше да обясни тези феномени. Предполагаше се, че активността на мозъка се снижава по време на спирането на сърцето. Но изследванията върху животни показаха наличието на някакви гама-колебания, които могат да се съхранят от няколко секунди до няколко часа.
Сега учени от Мичиганския университет установиха, че съзнанието може да се съхранява и след спирането на сърцето. Изследователите са фиксирали мощен изблик на мозъчна активност при умиращите хора, дори когато мозъкът престане да получава кислород. Вместо просто да се изключи, мозъкът продължава да възпроизвежда спомени.
Преди 10 години същият екип на Мичиганския университет установи, че мозъкът на мишките проявява признаци на съзнание около 30 секунди след като тяхното сърце спре. Сега групата е провела ново изследване, за да установи дали това важи и за хората. Учените са анализирали електроенцефалограмите и електрокардиограмите на четирима пациенти, които са в кома и са включени на апарати за изкуствено дишане. Нито един не е имало шанс да оцелее и със съгласието на роднините лекарите са спрели системите за поддържане на живота. Преди това обаче лекарите са сложили специални уреди, които непрекъснато следят електрическите сигнали на мозъка на умиращите. Те записвали данни в момента на смъртта - до и след изключването на апаратите за изкуствено дишане.
След последното сърцебиене, което е прието да се смята за момента на смъртта, при двама от общо четиримата пациенти мозъкът внезапно се "осветил" с изблик на невронна активност във вид на високочестотни гама-вълни. "Глобалната хипоксия видимо стимулира гама-активността. Избликът е бил и локален, и глобален - между различни зони и области. Това показва, че умиращият мозък може все още да е активен. Трябва да се преоцени неговата роля по време на спирането на сърцето", смятат изследователите.
При здрави хора подобна активнос се наблюдава, когато те сънуват, учат или се отдават на спомени. Гама-вълните също така сигнализират за съвместната работа на различни области на мозъка, които съединяват различните усещания за обекта в едно възприятие - например вида, мириса или звука на автомобила. Невробиолозите свързват тези колебания с нашето съзнание - мозъкът възпроизвежда паметни събития в своите последни моменти.
Екипът учени смята, че този изблик е част от режима за оцеляване: известно е, че мозъкът, като остане без кислород, започва да отделя множество сигнални молекули и да създава необичайни модели вълни. Той се опитва да се самореанимира, дори когато вече не проявява външни признаци на съзнание. Авторите планират да разширят изследването си с по-голям кръг хора, за да изучат по-добре процесът на смъртта.
