На 24 октомври ще се навършат 91 години от рождението на писателя Йордан Радичков (1929-2004). Събитията по повод годишнината ще продължат два дни в град Берковица, като кулминацията ще бъде връчването на новоучредената национална литературна награда с неговото име, съобщава внукът на писателя - също Йордан Радичков. За приза, който търси новия майстор на късия разказ, бяха номинирани 10 сборника от съвременни автори.
Празникът ще започне на 23 октомври с откриване на изложба - документални фотографии от пътуването на Йордан Радичков в Сибир, което довежда до написването на най-известния му пътепис „Неосветените дворове“. Същата вечер ще бъде представен и сборникът новели „Спомени за коне“, който събира в себе си истории за писателя Емилиян Станев, за духове и нашествието на великия китайски народ по целия свят, както и един от най-запомнящите се текстове на автора – „Спомени за коне“, дал име на книгата. В него Радичков рисува един от най-изчерпателните портрети на родното си село:
“473 жители заедно с нас, двамата, имаше селцето, както казах по-горе, отделно добитъка, двете воденици, един луд, два неподвижни казана за варене на ракия и един подвижен, теглен от конски впряг, предназначен главно за контрабандно варене на ракия и за бързо придвижване, кажи го, почти изпод носа на акцизните се измъкваше, седем или осем овчарски пояти, заградили околовръст селцето, врачка, учител, кметски наместник, полски пъдар, недовършена църква, трима ковачи цигани, духова музика с петима музиканти, две бакалници с две кръчми, всестранна кооперация с трудолюбивото име „Пчела“, машинистер на локомобил, не знам колко на брой ловци, един грамофон марка „Зенит“, плетачна машина, една-единствена машина за мелене на месо, една-единствена бръснарска машинка за подстригване, собственост на училището, най-малко сто зидари, във всяка къща по един зидар, карта на България и друга карта на двете полукълба, сложна училищна машина с топче и с халка, като се нагрее топчето, не може да мине през халката, а ако е студено, минава, за да докаже нагледно на учениците, че при топлина металът се разширява (това ще науча по-късно), и друга една халка, с нея яйчарят мери яйцата дали са маломерни, или ще бъдат закупени на по-висока цена, автобус, минаващ веднъж седмично, без да спира, с марката „Жар-птица“, потънал в прах чак до веждите, бормашина, веялка, няколко часовници-будилници, щъркелови гнезда, телефон, оброци против градушка, суша, наводнения и бедствия от всякакво природно и божие естество, запустели и изоставени, превърнати в змиярници, още един естествен змиярник под селцето, до самата река, зиме там иманяри копаеха и търсеха змийския водач, който бил дебел като кюнец на печка и имал бисер на челото си, духове, вампири и водни таласъми в неограничени количества, едва ли някой би могъл да изчисли по колко се падат на глава от населението, плюс едно припадничаво момиче, плюс болестите по хората и по добитъка, плюс невежеството, плюс нас двамата с глухонямото момиче и горе-долу читателят ще може да добие бледа представа като какво е представлявало селцето в оня летен ден — уморен и стихнал в жегата свят, сам по себе си една затворена вселена, която не се придвижва напред, наникъде не се придвижва, но се върти вътре в себе си и благодарение на своето въртеливо движение продължава да се крепи върху небосвода, за това и днес, обръщайки се към нея и гледайки я как се издига в космическите висини, се изпълвам с възхищение.“
На 24 октомври - рождения ден на Радичков - за първи път ще бъде определен носителят на новата национална литературна награда „Йордан Радичков“. Ще бъдат отличени най-добри сборници с разкази, появили се през последните две години. Лауреатът, освен парична премия, ще получи и отличителния знак на конкурса – бронзова статуетка, изработена безвъзмездно от скулптора Емил Попов, който претворява една от най-известните рисунки на Радичков от сборника „Хора и свраки“.
Член на журито, с председател Георги Господинов и участници проф. Инна Пелева, Горан Атанасов и Силва Хачерян, в тази първа за наградата година бе и проф. Вера Ганчева. Тя силно се вълнуваше и до последно беше въвлечена в работата по конкурса, но ни напусна през юни месец. Сред над 50-те кандидатствали заглавия от български автори журито селектира десет - на Деян Енев, Йорданка Белева, Антония Апостолова, Велина Минкова, Зорница Гъркова, Иван Сухиванов, Константин Петров, Палми Ранчев, Соня Тодорова и Пламен Антов.
