През последните няколко години Испания се прочу печално със съсипването на произведения на изкуството от реставратори самодейци. Вече можем да говорим за зараждането на нова трагикомична традиция.
Хорото поведе добронамерена пенсионерка, която през 2012 г. така „възстанови“ образа на Божия син на 100-годишна църковна фреска в град Борха, че и родната му майка, заченала го непорочно, не би го познала. Местни шегаджии преименуваха произведението от Ecce Homo (“Ето човекът”) на Ecce Mono (“Ето маймуната”).
През 2018 г. в друга испанска църква 500-годишнна дървена скулптура „Свети Георги“ се сблъска с учител по трудово обучение, поканен от енорийското ръководство да освежи произведението. В резултат светецът-войн от XVI в. се превърна в розовобузесто момче с апатичен поглед, което изглежда сякаш всеки момент ще заспи (докато всъщност се бори със змей).
Тези два случая имаха и развеселяващ ефект в социалните мрежи, освен в Испания. Там специалистите се притесниха от поредното добронамерено осакатяване на културно наследство и от няколко институции поискаха да се въведе по-строга регулация, когато се реставрират културни ценности. Явно не са били чути добре.
Опитът да се възстанови копие на „Непорочното зачатие“ от бароковия художник Бартоломе Естебан Мурильо превърна изящната и одухотворена Дева Мария в жена с порочен вид, прекалила с червилото.
Веднага се появиха сравнения с нашумялата „реставрация” окарикатурила Ecce Homo през 2012 г., но този последен опит на реставратор-аматьор подтиква експертите в Испания да призоват за по-строги разпоредби.
Анонимният собственик на копието на Мурильо, платил 1200 евро за почистване, което било изпълнено от реставратор на мебели, съобщи “Гардиън”. След като не останал доволен, дал шанс на пишман майстора за втори опит, който довел до пълното обезобразяване на Божията майка.
Вицепрезидент на Професионалната асоциация на испанските специалисти по реставрация и консервация във Валенсия, каза пред Artnews, че няколко инцидента са привлекли широко внимание в социалните медии, „но всъщност има много повече случаи с намеса на хора без никаква обучение … и в крайна сметка те причиняват необратими увреждания".
Въпреки че основните цели на организацията включват грижа за опазването на културното наследство, в закона няма изискване реставрации и консервации да се извършват само от професионалисти. Пред „Гардиън“, бившият президент на асоциацията Фернандо Карера, който е професор по консервация и реставрация, каза „Не мисля, че този човек или тези хора изобщо могат да бъдат наричани реставратори… те са вредители, които развалят. Те унищожават произведения на изкуството".
Друга част от проблема, добави той, е, че „някои политици просто не дават пет пари за културното наследство“, което означава, че Испания не разполага с финансови ресурси, за да опази всички съкровища от миналото си. „Ние трябва да насочим вниманието на обществото към това, така че да избере представители, които поставят този проблем на дневен ред“, каза той.
„Не е нужно опазването на културата да е най-отгоре, защото очевидно здравеопазването или трудовата заетост също са важни. Но това е нашата история“. Звучи познато.
