Уилям Хърт — световна звезда в киното през 80-те години, спечелил "Оскар" за "Целувката на жената-паяк“, е починал в неделя на 71 години, предаде "Варайъти". Той бе известен и с ролите си в "Големият студ", "Жарки тела", "Деца, забравени от Бога". В дългата си кариера е номиниран 4 пъти за „Оскар“. Той е един от най-уважаваните изпълнители през 80-те, превърнал се в "интелектуален секс символ" въпреки неохотното си отношение към славата.
"С голяма тъга семейство Хърт събщава за смъртта на нашия обичан баща и носител "Оскар", на 13 март, седмица преди 72-ия му рожден ден. Той почина в мир, сред семейството си."
Уилям Хърт е роден на 20 март 1950 г. във Вашингтон, окръг Колумбия. Родителите му се разделят, когато той е на 6 години и майка му се омъжва повторно за сина на издателя на списание Time Хенри Лус. Хърт посещава университета Тъфтс, където учи теология, преди да се премести в Джулиард, за да учи актьорско майсторство. Скоро след като излиза за първи път на театрална сцена, той получава главна роля в нестандартния хорър на Кен Ръсел "Промяна на съзнанието". Година по-късно си партнира с Катлийн Търнър в "Жарки тела" - разгорещен ноар с дръзка сексуалност. Филмът превръща и двамата изпълнители в звезди. След това Хърт играе главна роля в шпионския трилър "Паркът Горки" и в драматичната комедия "Големият студ".
Всичко това предшества най-успешния етап в кариерата му. От 1986 до 1988 г. Хърт е номиниран за наградата "Оскар" за най-добър актьор три пъти подред, печелейки с ролята на на гей декоратор, лежащ в аржентински затвор, в "Целувката на жената паяк". Също предложените за Академична награда изпълнения в "Деца, забравени от Бога" и "Телевизионни новини" демонстрират неговия широк диапазон. Комерсиалният и критически успех на тези филми извежда Хърт в начело на списъка с най-търсени актьори, но на него изглежда не му допада животът на знаменитост.
"Аз имам право личен живот. Никъде не е казано, че понеже съм съм актьор, можете да нахлувате личното ми пространство, и да се ровите в душата ми", казва Хърт пред New York Times през 1989 г. Изглежда именно отвращението към известността го е накарало да откаже роли в някои големи филми — пропуснал е възможности да играе в "Джурасик парк" и "Мизъри", припомня "Варайъти".
През 90-те актьорът редува работа на големи екранни проекти и телевизионни филми, с номинации за "Еми" в "Щети" и Too Big To Fail. Той се появява още в телевизионния мини-сериал по "Дюн", в "Изкуствен интелект" на Стивън Спилбърг и в "Селото" на М. Найт Шамалан.
Хърт стана известен и на по-младото поколение киномани с ролята си на генерал Тадеуш Рос във филма от 2008 г. "Невероятния Хълк". По-късно той продължи с изявите си в киновселената на "Марвъл", доразвивайки ролята в "Капитан Америка: Войната на героите", "Отмъстителите: Война без край", "Отмъстителите: Краят" и "Черната вдовица".
Към края на кариерата му го видяхме като шпионин в "Добрият пастир", взискателен баща в "Сред дивата природа", и най-незабравимо — като зловещ мафиотски бос в "Тъмно минало", където спечели номинация "Оскар" за поддържаща роля с по-малко от 10 минути екранно време.
Хърт разкри през 2018 г., че е бил диагностициран с рак на простатата в терминален стадий, който се е разпространил в костите. По това време той казва, че алтернативна химиотерапия е спасила живота му, припомня Ройтерс.
