На 86-годишна възраст почина писателят Филип Солерс – голяма фигура на френската литературна сцена и Париж в продължение на повече от половин век, съобщи неговият издател „Галимар“, цитиран от АФП.
Автор на повече от 80 романа, есета и монографии, редактор на списания и любимец на телевизиите, роденият през 1936 г. в Бордо Филип Солерс постига световна известност с романа си „Жени“ през 1983 г. В него той анализира политическите и художествените превратности в историята на XX век чрез приключенията на американски журналист. Властта и сексуалността са изследвани и експонирани с парадоксалната теза на автора „Светът принадлежи на жените. Тоест на смъртта. По този въпрос всички лъжат“. Романът се превръща бързо в бестселър и е преведен на много езици.
По-рано той става основател на авангардното движение и едноименно издание „Тел Кел“ (Tel Quel), в което участват Ролан Барт, Мишел Фуко, Жак Дерида, Умберто Еко, Юлия Кръстева и др. Публикациите на „Тел Кел“ се преустановяват от Филип Солерс през 1982-ра, когато създава изданието L'Infini („Безкрай“).
От 1967 г. Солерс бе женен за психоаналитичката от български произход Юлия Кръстева, от която има син Давид. Въпреки това французинът се отдава на „луда любов“ с 23 години по-възрастната от него белгийска писателка Доминик Ролен. Тяхната половинвековна кореспонденция (1958-1980 и 1981-2012) беше публикувана през 2017 и 2018 г. Писателят разкри двойствения си любовен живот през 2013 г. в своята книга „Портрети на жени“, след като през 2012 г. Доминик Ролен почина на 99 години.
Първият роман на Солерс „Странна самота“ излиза през 1958 г. и получава възторжени рецензии от Франсоа Мориак и Луи Арагон. Сред известните творби на прозаика са още „Драма“, „Числености“, „Закони“, „Рай“, „Портрет на играч“, „Абсолютно сърце“, „Празникът във Венеция“, „Тайната“, „Студио“, „Теория на изключенията“, „Войната на вкуса“, „Страст фикс“, „Възхвала на безкрая“, „Покер“ и др.
Интересът на Солерс към китайската цивилизация заема централно място в творчеството му. През 60-те години той учи китайски език и китайски идеограми присъстват в някои от произведенията му като романа „Числености“. В „Рай“ (1981), едно от големите произведения на литературата на ХХ век, Солерс създава нова форма на роман, където текстът спира да следва логиката на пунктуацията и поема към ред на „музикални последователности и словесен ритъм на полифонична музика, водещи до символично и окончателно освобождаване от границите на субекта“.
През 2006 г. голям успех постига философският му роман „Божествен живот“ (Une vie divine), в който Филип Солерс разкрива, отвъд доброто и злото, актуалното и глобалното на философията на Фридрих Ницше срещу планетарния нихилизъм на XXI век.
Автор е и на биографични есета като „Мистерията Моцарт“ „Казанова възхитителният“, „Виван Денон, кавалеристът от Лувъра“ и др. През 2007 г. публикува „Истински роман, мемоари“. През 2016 г. излиза романът на Солерс „Движение“, в чиято същност са биографията и философията на Хегел като своеобразен опит за преосмисляне на времето и историята.
В книгата си „Писателят Солерс“ (1979) семиотикът и литературен критик Ролан Барт изследва неговия стил, език и философия.
