На 78-годишна възраст почина писателят Янко Станоев, съобщиха от Съюза на българските писатели.

Той е автор на близо 20 книги - сборници с разкази и романи, сред които "Неандерталецо мой" (1976), "Домашни истории" (1981), "Двойникът" (1985), "Децата на Афродита" (2001), "Танцът на сатирите" (2004). Основен представител е на т.нар. „инфантилна проза“ в българската литература от 70-те години на ХХ век. Носител е на многобройни литературни награди.

Янко Станоев е роден на 9 октомври 1944 г. в село Долна Секирна, Пернишка област. Средното си образование завършва в Перник, а висше – славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си разкази публикува във вестниците „Средношколско знаме“, „Студентска трибуна“, „Народна младеж“, „Стършел“, в списанията „Родна реч“, „Български воин“, „Дружба“.

Работил е и като редактор в сп. „Български воин“ и „Дружба“, във в. „Народна младеж“ и „Славянски вестник“, както и в редакцията за документални филми на БНТ. Сценарист е на един игрален филм - "Билет за отиване" (1978), заснет по негов разказ.

"Писах умно, а живях глупаво. А трябваше да бъде обратно" - каза Янко Станоев в интервю пред "Сега" преди близо две десетилетия.