"Нежното изкуство на шведското разчистване", Маргарета Магнусон
превод Людмила Андреева, издателство "Август"
Преводачката и издателството са взели мъдро решение, като са премълчали намека за смърт в заглавието. Едва ли българската публика ще се затича с разтворени обятия към книга, която деликатно, но все пак настойчиво ни повежда към мисли за края на житейския път и ни напомня, че единственото сигурно нещо е, че сме смъртни. Разбира се, има и други ситуации, при които се налага да редуцираме притежанията си, например когато се нанесем от по-широко в по-тясно жилище. Или когато се местим от собствената си къща в старчески дом (олеле, още една забранена дума!). Очевидно за шведите това не са теми табу, щом си имат специална дума за това особено разчистване – „термин, който означава да премахнете нужните вещи и да направите дома си хубав и подреден, когато смятате, че времето да напуснете планетата наближава.“
Маргарета Магнусон пише тази книга, когато е на възраст между 80 и 100 години, по собствените й думи. Тя обяснява ведро и спокойно за необходимостта човек да се освободи от излишното си имущество и за облекчението, което това би могло да донесе. Това не е художествена литература, нито сборник с есета, а методично ръководство – какво и защо да направим, по каква система, в какви срокове, кои са евентуалните съюзници и помощници по време на този процес. Някои от съветите са неприложими в България – например тук няма аукциони, където човек може да разпродаде излишните използвани вещи. Дори самата настройка на хората у нас е по-различна. Тук звучи доста странно идеята порасналите деца да отидат на гости у родителите си и да ги попитат: „Я кажете, какво смятате да правите с мебелите си и какво искате да стане с всичко тук, когато починете?“
В Швеция обаче това се възприема като задължение на всеки добре възпитан човек, който не би искал да губи времето на децата си или пък на напълно непознати хора, като ги принуди да вземат решение за покъщнината му. Срещали сме го и в друга книга: в сборника „Невидимото дете“ на Туве Янсон има една приказка, „Седрик“, в която се разказва за една стара леля, която се разболяла и затова извикала всичките си познати и роднини, за да им раздаде вещите си – и това дори й спасило живота!
Подаряването, даряването, продаването на пуловери, чаши за чай и дърводелски инструменти са начини човек да почете живота си, като си припомни всички обстоятелства, случки и емоции, свързани с предметите в дома. Това не е задължително да бъде тъжно. Важно е да не се бърза, но и да не се разпростира безкрайно дълго във времето. Да се започне от големите мебели, да се премине през дрехите, а най-трудната и времеемка част от сортирането и разчистването е тази, която е свързана с най-много чувства, например писма, документи, снимки и стари видеозаписи. Да се намери нов дом на домашните любимци, също. Важно е да се има предвид кое ще бъде необходимо на новото място (ако сте викинги – включително в гробната могила.)
Чрез пренасочването на предметите се удължава полезният им живот. Те могат да дадат начален тласък в обзавеждането и самостоятелния път на младо семейство, на роднина, който се мести в нова къща или отива да учи в друг град. Това е и вид рециклиране и показва отговорност. Не по-малка радост обаче доставя изхвърлянето на купищата излишни неща, като се започне от тавана и мазето, мине се през жилищните и сервизните помещения и се завърши с бараката за инструменти на двора.
Маргарета Магнусон говори усмихнато и оптимистично и се обръща към хора на всякаква възраст, защото това са обикновени житейски ситуации. Няма нищо страшно, но е хубаво да направим така, че да оставим след себе си хубави спомени и чист, подреден дом.
