Американският режисьор, сценарист и продуцент Боб Рафелсън почина на 89-годишна възраст в дома си в Аспън, Колорадо, заобиколен от най-близките си, съобщи Variety.
Той е роден на 21 февруари 1933 г. в Ню Йорк, а през 1962-ра заедно със семейството си се мести в Холивуд. Първоначално учи философия, работи като диджей, редактира превода на титри за японски филми, пише „добавени“ диалози към телевизионни адаптации на пиеси от Шекспир и Ибсен. Един от първите проекти, които му носят популярност, е сериалът за рокгрупата The Monkees, чийто съосновател е. Всъщност бандата е създадена по модела на британците „Бийтълс“ специално за ситкома, който през 1967 г. е удостоен с награда „Еми“. Година по-късно за групата излиза и игрален филм „Глава“, сценария за който Боб пише със своя добър приятел Джак Никълсън.
Вокалистът и барабанист Мики Доленц – последният жив от групата The Monkees, направи изявление след смъртта на Рафелсън. „През пролетта на 1966-а прекъснах следването си по архитектура в Trade Tech в Лос Анджелис, за да се явя на прослушване за ново тв шоу, наречено The Monkees. Един от създателите и продуцент на шоуто беше Боб Рафелсън. Първоначално аз го помислих за актьор, който също е там за кастинга… Излишно е да обяснявам, че получих ролята и тя напълно промени живота ми. За съжаление Боб си отиде миналата нощ, но преди това аз имах шанса да му изпратя съобщение, за да му кажа колко ще съм му вечно благодарен за това, че той видя нещо у мен. Благодаря ти от дълбините на сърцето си, приятелю“, заявява Доленц.
Сред паметните филми на Рафелсън са „Пет леки пиеси“, „Пощальонът винаги звъни два пъти“, „Стой гладен“, „Кралят на Марвин Гардънс“, „Черната вдовица“, „Лунните планини“, „Кръв и вино“, Porn.com и др. Той е продуцент на холивудските класики „Последната прожекция“ на режисьора Питър Богданович и „Волният ездач“ на Денис Хопър. Рафелсън ще бъде запомнен с това, че е дал тласък на ранните кариери на актьори като Джеф Бриджис, Сали Фийлд, Арнолд Шварценегер, Елън Бърстин и др.
За своя филм „Пет леки пиеси“ Рафелсън има 4 номинации за награди „Оскар“ през 1971 г. – включително за най-добър филм и най-добър оригинален сценарий. Главната роля в лентата е поверена на Джак Никълсън, който с нея печели първата си номинация „Оскар“ за най-добър актьор. Режисьорът установява с Никълсън плодотворно дългогодишно партньорство („Кралят на Марвин Гардънс“, „Пощальонът…“, „Мъжки неприятности“, „Кръв и вино“ и др.). За творбата критиката пише, че Рафелсън е „придал с нея европейска чувствителност на американското кино“. Той е повлиян от френската нова вълна, а Ингмар Бергман става негов почитател.
Бракът на Рафелсън с Тоби Кар, дизайнерка на ранните му филми, завършва с развод. Животът му в оня период е белязан от трагедия, когато 10-годишната им дъщеря Джули загива при експлозия на печка в дома им през 1973 г. „Това засегна всичко, което Боб по-късно създаде“, обяснява негов приятел. След 70-те години Рафелсън се насочва към мрачни ноар филми. Преди две десетилетия се оттегля от Холивуд, за да се отдаде на грижи за двамата си сина, които има с втората си съпруга Габриел Таурек. Тя остава с него до края.
Режисьорът е смятан за бунтар, антиконформист и аутсайдер в холивудското кино, каквито най-често са и неговите екранни герои.
