Министър-председателят акад. Николай Денков бе сред зрителите на софийската премиера на "Записки по едно предателство" - новият филм на проф. Георги Дюлгеров, в Дома на киното снощи. От петък, 29 септември, той тръгва по кината из цялата страна, а ден по-късно - на 30 септември, Дюлгеров празнува своята 80-годишнина.
"Девет години минаха, откакто в този салон показах предишния си филм "Буферна зона". Ето, слава Богу, правя този, който е моя отколешна мечта", каза Георги Дюлгеров преди прожекцията. "Още през 1975 година бях започнал да правя един филм – „Да отвориш рана“ по сценария на Боян Папазов, за Априлското въстание. Тогава не стана, сега се случи...", каза още той.
Освен част от екипа на филма, в Дома на киното присъстваха и негови колеги режисьори, актьори, студенти.
"Записки по едно предателство" е втори опит на известния български режисьор и преподавател да заснеме историята на Бенковски по книгата на Захари Стоянов. Първият опит, озаглавен "Да отвориш рана", пропада през 1975 г. само месец преди планираното начало на снимките поради идеологически съображения на тогавашния режим.
Същинската премиера на "Записки по едно предателство" бе на националния празник 22 септември в Копривщица, когато градът отбелязва и 180-годишнината от рождението на Георги Бенковски. След това той бе показан и на фестивала на българското кино "Златна роза" във Варна.
Въпросът за предателството занимава режисьора още от 1975 година, но едва сега той успява да представи извода, до който достига – че робът е предател, свободният човек не е. "Първо, трябваше категорично да се противопоставим на тази митологема, че българското племе е предателско. Аз от край време споря с разни народопсихолози, като ми заговорят за това, и винаги давам като пример как Захари е влязъл в Пловдивския затвор, 300 души са го познали и никой не го е предал, не е разбил легендата. При положение че мнозина от тях са били със смъртни присъди и биха могли да се надяват на смекчаване на присъдата, ако го предадат", обясни проф. Дюлгеров пред БНР.
Според режисьора историческите филми не бива да бъдат илюстрации към читанките по история. "Те въпреки това, че трябва да са автентични и да възпроизведат историческите събития максимално достоверно, в това съм убеден, би трябвало да имат и някакво послание към съвременниците. Иначе ще стоят като някаква архаика и неминуемо се стига до изкуствена, възторжена патетика. Това исках да избегна и затова много стриктно се придържах към "Записките", защото самият Захари Стоянов не си позволява да преиначава фактите и да създава погрешни патриотарски настроения. Това е величието на тази книга – че в нея има и величието, и падението", каза още Дюлгеров.
"Захари Стоянов е такава фигура в българската история, в българската литература, че много заслужава да се говори за него и най-сетне да се въплъти. Аз мисля, че това, което Иван направи – разбира се, то вече в е съзвучно с нашето време – е много близко до Захари такъв, какъвто днес ни е необходим", хвали режисьорът своя окончателен избор за ролята на Захари Стоянов - Иван Николов.
В ролята на Бенковски се превъплъщава Пламен Димов, а Ивайло Христов е в ролята на предателя дядо Вълю. Ключови персонажи във филма са и отец Кирил, изигран от Цветан Алексиев, Нею (Красимир Доков) и Стефо Далматинеца, в чиято роля влиза Джордж Арабаджийски. Оператор на филма е Веселин Христов, художник е Георги Тодоров-Жози, музиката е на Мила Искърова, а като художник по костюмите дебютира Стамена Стоева, студентка на Георги Дюлгеров.