Решително възмъжал от времето на сапунения сериал „Забранена любов“, в който за първи път го забелязахме и обикнахме в образа на дългокосия тийнейджър Филип, актьорът Пламен Димов изживява звезден миг в кариерата си. Наскоро той се появи почти едновременно в две значими роли – на сцената и на екрана. И двете са портрети на реални личности – едната е фантасмагорична гротеска, а другата е почти документално вярна на спомена за оригинала. Едната е секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация и близък съратник на Путин Николай Патрушев в спектакъла „Хага“ на Галин Стоев в Народния театър, където Пламен в последната права от подготовката замести оттеглилия се от проекта Деян Донков. Другата е героят от Априлското въстание Георги Бенковски от филма на Георги Дюлгеров „Записки по едно предателство“, създаден по завещаното ни от Захарий Стоянов мемоарно наследство.
Според една от циркулиращите в интернет градски легенди Путин е вече мъртъв и в момента конците инкогнито дърпа соченият за негов наследник Патрушев, което - в непрекъснато развиващия се според новите събития спектакъл - би направило героя на Димов още по-ключов. „След като започнахме в началото на годината да се занимаваме с пиесата на Саша Денисова, аз се запознах с доста материали и се чувствам геополитически подготвен, но честно казано не вярвам на абсолютно нищо от пропагандата и на двете страни във войната. Според мен причините са много по-нагоре и моето мнение съвпада с мнението на Патрушев в пиесата, а думите му са изречени черно на бяло в интервюта. Та той казва, че „има едни хора най-отгоре, които ръководят света“. Колкото повече одъртявам, толкова повече вярвам в конспирации“, споделя младият мъж, обяснявайки, че като актьор е длъжен да бъде адвокат на образа, какъвто и да е първообраза, и да му вярва. И цитира още една реплика на своя персонаж: че всички ние сме просто хора роботи, консумиращи генно модифицирани храни и изпълняващи заповедите на управяващите елити. „Като гледам себе си и всички около мен, наистина живеем в постоянна манипулация“, горчиво констатира актьорът. Именно това е една от причините преди няколко месеца
да ликвидира профила си във Фейсбук
По време на репетициите, ако някой колега отсъства, неведнъж се е налагало Пламен Димов да подава репликите му, така че е изчел всички роли в масовите сцени. И когато Динката излиза от проекта, защото е прекалено зает със сериала „Алея на славата“ и за всички става доста напечено с графика, Пламен се оказва в течение не само на ситуацията в света, но и на текста, произнасян от персонажите. Режисьорът Галин Стоев му се доверява безусловно – така Димов е „преразпределен“ в може би най-благодатния в драматургично отношение образ на мястото на една от 4-те по-мънички роли, която до момента е била сред творческите му задачи в постановката. „Деян беше поставил основата, ние по неговите неща сме карали и аз съм променял само където съм смятал за необходимо. Но никога не бях гледал монолога му и това беше за добро – направих мой си прочит“, уточнява младият актьор, чийто голям монолог, хореографиран в стил „Умиращият лебед“, неизменно предизвиква бурни аплодисменти при всяко представление на „Хага“ с въображаемия съдебен процес над идеолозите на руската агресия в Украйна. Пламен твърди, че няма нужда от противоотрова, за да се освободи от образа след това. А може би човекът, изиграл Исус Христос в „Последното изкушение“ по Казандзакис, просто я носи у себе си – абсолютното Добро срещу демоничното Зло… И навика да бъде мислещ.
Когато наближава следващо представление на „Хага“, той още продължава да се вълнува като за премиера. Защото и темата е такава – не оставя никого безразличен, бил той зрител или участник. Според Димов няма лошо в противоречивите реакции спрямо спектакъла – това значи, че хората се ангажират до крайност със ставащото на сцената. „Наша основна функция е да търсим мотивите и да задаваме в обществото
въпроси за времето, в което живеем
Дори да става дума за историческа пиеса или исторически филм, трябва да има препратки към днес“, категоричен е актьорът.
Такъв е случаят със „Записки по едно предателство“, новия филм на живия класик Георги Дюлгеров. Режисьорът вика на проби неколцина актьори за образа на Бенковски, сред които и Пламен Димов, когото е наблюдавал още от НАТФИЗ. Избира го не по физическа прилика, а заради вътрешния му огън. „Каза ми, че първите ми проби, на които бях сам, са били много зле. На вторите вече бяхме с Иван (Иван Николов в ролята на хрониста Захарий Стоянов – б.а.) и тогава станаха нещата. Иван според мен играе най-хубаво в тоя филм, много пластове има. И му личи, че е много добър човек. Аз го познавам от 15 години, заедно започнахме в актьорската школа на Малин Кръстев, а после той завърши при Иван Добчев 2 години след мен“, разказва Пламен.
Филмът е изцяло фокусиран върху „Записките" на Захарий, но Димов е изгълтал още толкова източника на информация за Априлското въстание и енигматичната личност на Гаврил Хлътев (истинското име на революционера), колкото е успял да намери. За ролята порядъчно е потренирал езда, понаучил е малко турски, бил е на уроци по архаичен копривщенски говор при диалектолога проф. Владимир Жобов. Но най-важното, до което е стигнал и което ще го ползва и в професията, и в живота, е следното: „Ако искаш нещо, трябва наистина да вярваш в него. Това ми е останало от тоя пожар Бенковски: че ако си готов да стигнеш дотам, че да сложиш живота си на карта и да накараш и други хора да го направят, трябва наистина да вярваш в него“, казва актьорът. Да, колкото и да е бягал от патоса, градейки образа, той нарича героя си пожар, за съжаление – прекалено бързо горящ. Изгорял е едва на 33, когато, след погрома на въстанието, го пресреща предателството на дядо Въльо. На 33 години е сега и Пламен. Когато са снимали филма, е бил на 31. „Имам чувство, че в абсолютно друг живот беше заснет този филм, толкова неща се промениха оттогава…“, отбелязва Пламен, който вече репетира в Народния театър с режисьорката Диана Добрева в драматизацията на
великия роман на Мелвил „Моби Дик“
В момента екипът селектира част от безбройните теми в епоса, които да влязат в постановката. В нея Димов ще е помощник-капитанът Старбък, на когото впрочем е кръстена известната верига кафенета.
Филмът на Георги Дюлгеров сбъдва една отдавнашна мечта на Пламен: среща го на снимачната площадка като партньор с неговия професор Ивайло Христов, който е в ролята на предателя дядо Въльо. „За пръв път се снимам с него като колега. В нито един момент не съм усетил отношение като на учител към ученик. Не се намесваше на проф. Дюлгеров. През цялото време ми помагаше, шегувайки се“, споделя екранният Бенковски. И връща лентата години назад: „Аз съм му казвал, че не ме е избрал той мене, а аз него съм го избрал. Бях решил да не кандидатствам в НАТФИЗ, докато не разбрах, че Ивайло Христов ще взима клас. Тогава се зарекох, че каквото и да става, ще уча при него и цялата ми енергия беше насочена към това“. В заключение Пламен Димов доверява, че има още съвсем малко, за да завърши Големия шлем с проф. Ивайло Христов – 4 типа съвместна работа. Ивайло го е режисирал в киното – в „Каръци“, както и в театъра – в спектакъла „Хубава риба“; както вече стана дума, случи им се и да си партнират пред камера в „Записки“-те. Остава да започнат да репетират рамо до рамо като актьори и в нов проект за сцена. Защо да не го постави например Явор Гърдев – това е името, което Пламен посочва, отговаряйки на въпроса с кого от големите световни режисьори би искал да работи. На Деклан Донелан, Тимофей Кулябин, Джон Малкович, които ще правят спектакли в Народния, също не би отказал. „Щастлив съм, че по неведомите пътища на живота попаднах тук. Чисто творчески може би можех да дръпна по-бързо, но аз имам малко чепат характер и понякога режисьорите не искат да работят с такъв човек, за което ги разбирам. Приемам
професията като маратонско бягане
– бързите неща като сериалите са супер, ама не ми се остава само в тях“, разсъждава балансираната Везна.
След сериалите „Отдел Издирване“ и „Мен не ме мислете“ актьорът е отказал участие в един-два нови – от гледна точка на професионалната хигиена. Доволен е от досегашната си творческа съдба в Народния театър, където в момента играе в „Бурята“ на Боб Уилсън, „Народът на Вазов“ на Диана Добрева, „Двубой“ на Мариус, „Фиеста“ на Андреа Гаврилиу, „Разходка с Гогол“ на Катя Петрова… „Има доста хора в Народния, от които има какво да науча – като започнеш от Марин Янев и тръгнеш надолу по възрастовата скала. Хресва ми и това колко млади хора има, харесва ми кои млади хора са тука, харесват ми режисьорите, които идват, харесва ми, че минаваме през труден период и не спираме“, обобщава на финала талантливият млад актьор.
