Когато си е наумил да каже нещо, Доналд Тръмп пише в Туитър, Марк Зукърбърг използва Фейсбук, а Вежди Рашидов отива в някоя национална телевизия. Вчера бившият министър на културата пожела пак да коментира представянето на България на биеналето във Венеция и си избра „Здравей, България” по Нова.
Водещите нямаше как да не го питат и по другия актуален сюжет - отмяната на планираната изложба „Изкуство и култури в България XVI-XVII век", за която в Лувъра се готвят още от миналото лято. Вчера от френския музей отказаха да коментират новината, че сега ще им предлагаме друга изложба.
Първото изречение на бившия министър беще „Французите и Лувърът нямат нужда от нас, ние имаме нужда от тях - тук е проблемът”. После продължи с „Аз съм подписал 2 спогодби 10 години България да бъде показана в най-големия световен музей“. Така Рашидов първо се усъмни в световното значение на културно-историческото ни наследство; после постави под съмнение ползата от нашите експозиции за Лувъра; и трето - изтъкна своята своята много важна роля за тяхното популяризиране по света. Той не пропусна да коментира и "инсталацията Икеа" във Венеция.
„Разбрахте миналата година, че има такова биенале - то е половин милион, тук се крие кучето. Аз слушам по радиото как ръчно стъкло, па във Виетнам се лее… как има шупли вътре, че е рециклирано стъкло. Ами, вижте - Фандъкова сложи още преди 10 години контейнери за пластмаса, за хартия, за стъкло. Всяко стъкло се рециклира. Страхотни българи завършиха в Чехия стъклопластика. България има „Шише джам” фабрика, могат да ви направят всякакво стъкло...”
След което продължи:
„Аз за половин милион лева щях да наема всички италиански медии да пишат България, да ми рекламират държавата. Второ - неуспеха някой трябва да го признае, защото за участието на двама, 17 бяха на туризъм. С държавни пари. Е, извинявайте”
Общо взето това беше аргументацията му срещу проекта, с който се представихме във Венеция, без дори да спомене фибрана. После Рашидов призова: „Стига с това биенале! То писна на всички, писна и на хората“ - и премина към най-важната част.
Творецът администратор носеше в студиото 5-6 каталога, за да покаже в колко много биеналета е участвал. Изкара ги 4. „Биенале в Монако - цял свят участва, едно от модерните биеналета във Венеция - „Кол Арт”, голямата награда получих, още едно в Италия - също голямата награда, биеналето в Лондон 2019 г. - и всичко това - нула лева”. Накрая на презентацията си Рашидов се похвали и с каталог, който са му направили от Световната асоциация на арт критиците в Лондон.
Когато Рашидов говори за собствените си успехи и постижения е добре думите му да се проверяват, защото понякога се обърква в превода. Преди три години се похвали, че е първият българин с произведения в Лувъра и дори показа писмо с благодарности от директора на френския музей. Но после се оказа, че той е имал желание да дари свои работи, а писмото всъщност било любезен отказ.
В случая с Лондонското биенале от 2019 г. (4 дни в една галерия), той се включи в него по време на изложбата си в британската столица, за която пък се оказа, че България е платила 20 340 британски лири. Каталогът също е платен - разходите по рекламата и дизайна и публикуването му са поети от Българския културен институт.
Това, разбира се, не значи, че Вежди Рашидов няма действителни награди и титли, като например орден „Стара планина” по случай 50-годишнината му или титлата „главен мултак на републиката”. Но понеже хората се объркват, би било добре да ги публикува някъде, за да няма съмнения. Някои от тях вече са качени на страницата за него в Уикипедия и те не будят никакви съмнения: академик на Международната академия за култура и изкуство в Москва, почетен гражданин на Димитровград, носител на „златен талон”, кавалер на „Златен кръст на Свети Леополд“ и почетен професор на УниБИТ. Не може това да е всичко, чували сме за много повече - златни медали, папски награди, откупки в „Уфици”…
