Престижният германски сайт за съвременно изкуство BerlinArtLink посвети обширно интервю на създателите на проекта "Съседите", представящ България на Венецианското биенале, което ще бъде официално открито на 20 април. С въпросите си към Красимира Буцева, Лилия Топузова, Джулиан Шехирян и куратора Васил Владимиров авторката има за цел да изясни замисъла на проекта дори за хора, които нямат представа от репресиите срещу другомислещи по време на комунизма. Тези лица са били преследвани като политически дисиденти и често са въдворявани в трудови лагери без съдебен процес не само защото някои от тях са си позволявали да изказват мнения, отклоняващи се от официалната доктрина, но дори понеже са слушали "забранена" от режима музика или са носели по-екстравагантни дрехи.
Припомняме, че "Съседите" е свързан с историите на българи, които са били жертва на политическо насилие. Инсталацията е продукт на задълбочено изследване на репресиите и паметта за тях, "завещана" от тоталитарното минало. В основата й са реконструирани домове на репресирани. Направени са интервюта с хора, репресирани от режима. Това, което отличава "Съседите", е поканата зрителите да не са само пасивни наблюдатели, а да станат свидетели на преживяванията на онези, които са обявени за чужденци в собствената им държава. Проектът е по универсална тема, отговаряща на въпросите какво и как помним в контекста на травматични преживявания.
Екипът на "Съседите" пояснява в интервюто, че през по-късните етапи на българското комунистическо управление административната репресия продължава, макар и в намален мащаб, с по-малко места и жертви, както и с не така явна видимост в обществото. Интернирането без съд и присъда се провежда в комунистическа България през 60-те, 70-те години и с нова сила от 1984 до 1987 г. по време на последната кампания за насилствена асимилация на мюсюлманското, ромското и турското малцинство в страната, посочват авторите на проекта.
От германската онлайн медия се интересуват какво биха могли да кажат на съвременните европейци историите на подобни "чужденци в собствената си държава". "Виждаме как авторитаризмът продължава да действа в света днес и как хората са преследвани заради своите вярвания, сексуална ориентация или за противопоставяне на несправедливостите. "Съседите" се основава на практика на колективно лечение, възпоменание и грижа. Вярваме, че можем не само да запазим спомените на тези хор, но и да предложим рамка за признаване и помиряване с травматично минало", споделят от българския екип.
Интересна е гледната им точка за инсталацията не само като капсула на времето, претворяваща обстановката в средностатистическите жилища по време на соца. Събирането на експонатите е предизвикало социална практика, която е поставила работата им извън границите на студиото. "Това, което влиза в инсталацията, трябва първо да бъде намерено, поискано, дадено или получено. Тези, които ни помагат да търсим и да събираме материали, се присъединяват към нас в продължаващото действие на грижа към латентния и иначе пренебрегван шепот от миналото", коментират българските артисти.
Красимира Буцева, Лилия Топузова и Джулиан Шехирян добавят: "Инсталацията работи като пейзаж от пространствен звук и движещи се изображения. Прожектираните и излъчвани по телевизията видеоклипове включват нощни кадри – често с детайли – от бившите трудови лагери в Ловеч и Белене. Първият е изоставена кариера, а вторият все още е място на действащ затвор на река Дунав. Нощните кадри представят проблясващи светлини на храсти, клони и друга флора – тихи свидетели на задгробния живот на тези бивши места на политическо насилие."
И още: "Звукът в инсталацията се излъчва от множество източници. Обгръщащ звуков пейзаж се скита през поредица от теренни записи от бивши лагери – звуци, които се размесват с теренни записи от всекидневни домашни пространства. Бръмченето на хладилници, кафемашини и стъпки по паркета се сливат неспокойно с шума на вятъра, носещ се над Дунава, скърцането на изгорели от слънцето водорасли по напуканото юлско корито и далечния вой на койоти отвъд високите скални стени на кариерата в Ловеч. Обикновените предмети и мебели се трансформират в акустични тела, носещи полеви записи и композиран звук."
Ключови за въздействието на проекта "Съседите" са отговорите на въпросите "Защо за вас припомнянето е акт на съпротива?", "Какво ви накара да разгледате този вид колективно изцеление в българския контекст днес, близо 35 години след разпадането на социалистическата република?".
"Споменът е акт на съпротива в състояние, което подхранва забравата. Ние работим, или по-скоро се съпротивляваме заедно и поотделно през последните две десетилетия. Усилията ни се изразиха в художествени произведения, академични трудове, панелни дискусии, участие в паметни дни и, може би най-важното, в слушане на мълчаливите гласове на оцелелите", казват от екипа. Тъй като държавата ни не се е ангажирала с разказ и позиция относно своето минало, се оказва, че по пътя на селекцията на тази творба за Венецианското биенале най-после може да се формира такава, надяват се от творческият екип на "Съседите".
