Миналата седмица Министерството на културата представи спечелилия конкурса проект, с който България ще участва на 60-ото Венецианско биенале на изкуството: „Съседите“ с автори Красимира Буцева, д-р Лилия Топузова, Джулиан Шехирян и куратор Васил Владимиров за жертвите на политически репресии у нас. Както всеки път, изборът предизвика възражения относно оценките на проектите и честността на самото състезание.
Известният визуален артист Петко Дурмана отправи две отворени писма до министър-председателя Николай Денков, председателя на Комисията по културата и медиите в НС Тома Биков и министъра на културата Кръстю Кръстев, както и до медиите, в които изказва своето несъгласие с процедурата на провеждане на избора.
„За трети път Министерство на културата организира компрометиран конкурс за българския павилион на Венецианското биенале“, категорично започва неговото писмо, получено в редакционната поща на „Сега“. На конкурса за биеналето през 2019-а комисията промени правилата за оценяване, за да подпомогне служебно с точки определени проекти и отнеме точки на други, а част от членовете бяха в конфликт на интереси, припомня артистът. Следващият конкурс (2022) не беше свързан със скандали, но изборът на проект беше толкова компромисен, че българското участие не беше отразено на международно и дори на национално ниво, отбелязва Дурмана. Напомняме, че тогава спечели проектът „Ето къде си“ на художника Михаил Михайлов и куратора Ирина Баткова, в центъра на чиято инсталация, представена с гръмки фрази, бяха рисунки и фотоси от прахта на пода на ателието на твореца.
„Конкурсът за проект в българския павилион на Венецианското биенале през 2024-та година дори не беше промотиран, доказателство за което е малкият брой на участващите проекти. Това е предварителна селекция, която ощетява близо 90% от българските художници, до които не е достигнала информацията за конкурса“, продължава Петко Дурмана. Правилата за участие бяха объркващи, документите за кандидатстване се отваряха само в един непопулярен уеб браузър, а Министерството на културата дори не е информирало участниците за резултатите от конкурса, посочва още той.
По-нататък художникът твърди, че проблемите са били „умишлено допускани и изборът е бил манипулиран“. До такъв извод според него навежда подреждането на проектите от първия кръг, с което на практика е предопределен и резултатът от втория. „Публикуваните протоколи обаче не включват гласуването на отделните членове на комисията, оценките и мотивацията им за тях, което прави решението на комисията непрозрачно и манипулацията е скрита под формата на групова безотговорност“. Всъщност в сайта на МС са публикувани кратки отзиви, но те имат по-скоро характер на описания, отколкото на аргументация и коментар на достойнства и недостатъци, видя „Сега“.
https://mc.government.bg/files/9907_PROTOKOL%20%20VB-1.pdf
От 17 одобрени за участие проекта 3 нямат куратори (един от тях дори достига до втори кръг), а това е конкурс за кураторски проект, подчертава Дурмана. Проверка в сайта на МК показва, че при класирания сред 5-те финалисти „България като съществително“ авторът Радостин Седевчев е по съвместителство и куратор.
6 от проектите имат чуждестранни куратори, но нито един от тях не е достигнал до втори кръг. Един от кураторите, които участват в конкурса, има изключително голям опит на световно ниво, бил е директор на някои от най-големите музеи и е курирал едни от най-важните биеналета за изкуство в света, но проектът му е класиран едва на 12-о място и то след два от проектите, които изобщо нямат куратор, алармира Дурмана, визирайки британеца Дейвид Елиът, куратор на проекта „Надалече и до нас“ на Мариана Василева, която живее в Берлин.. Биографиите на кураторите обаче не са публикувани от МК, вероятно за да не бъдат сравнявани в контекста на класирането на проектите, предполага художникът.
"Сега“ вече представи спечелилия проект „Съседите“, получил най-много точки от журито с председател проф. Венелин Шурелов: 336 т. в класирането от първия етап на конкурса и 12 т. от втория етап. „Проектът се отличава с добре усвоено пространство и финансова обоснованост“, пише в протокола от заседанието на журито за класиране на проектите, публикуван в сайта на МК.
Ето и кратко резюме за останалите проекти в Топ 5.
„Ехо от озарение“ на Марта Джурина с участието на Соня Йончева и куратор Борис Костадинов има 327 т. от класирането в първия етап на конкурса и 9 т. от втория. Ако „чужденците са навсякъде“ (каквато е темата на това биенале), то „Ехо от озарение“ изхожда от хипотезата, че всички ние сме чужденци – независимо дали става въпрос за волното или неволното ни участие в един или друг социален, културен, икономически, технологичен, политически или миграционен контекст. Всъщност, дори и никога да не сме прекрачвали прага на дома си, технологичната ни съвременност ни прави да бъдем чужденци във всяка една секунда, изпращайки ни във виртуални „чужди територии“ и вкарвайки ни в контакт с чужд интелект с изкуствен характер, отбелязват от екипа на проекта. „Впечатляващата методология в работата на Марта Джурина е абсорбирана от абстрактност на прекалено много нива и елементаризирана тематично в ключовата дума: светлина“, пише за проекта в протокола от заседанието на журито.
„Романтични видове“ с художник Александра Чаушова и куратор Десислава Димова има 302 т. от класирането в първия етап на конкурса и 8 т. от втория етап. Проектът е медитация върху проблема за идентичността, другостта и екзотичността, която се простира не само върху човешката съдба, но и върху историята на асимилиране на чуждото и различното от природата. Птици от далечни страни са били познати и търсени още от древността, а георграфските открития, търговията и колониализмът засилват достъпа и интереса към изучаването на вякакви екзотични видове на флората и фауната, посочват от екипа. В протокола от заседанието на журито за класиране на проектите, между другото, е отбелязано: „На този етап убедителният кураторски наратив изглежда „пришит“ към разнородни по произход и авторска мотивация рисунки и обекти.“
Проект „СИС“ с художници Боряна Петкова и Искра Благоева и куратор Снежана Кръстева (299 т. от първия етап, докъдето стига) е проект в развитие в сътрудничество с постоянно нарастващ брой жени. Иницииран от двете авторки през 2021 г., той е породен от обща идея за създаване на ново, макар и временно, вид сестринство, което би свързало жени от различни поколения, отбелязват авторките. В протокола от заседанието на журито за класиране на проектите, се казва, че „проектът прави впечатление с радикалния си подход, с ритуалната си посветеност, с активисткия си заряд,…но във втората фаза авторите не успяват да догонят яркия ход на първичното намерение, омекотяват активисткия му контур и размиват очертанията на ясната му концептуална линия“.
„България като съществително“ с автор и куратор Радостин Седевчев е проект, който изследва „противостоящите нагласи към конструирането на идентичности (такива, които да бъдат затвърдени, и такива, които трябва да бъдат разрушени)… Подходът към национални представяния често се колебае между себеутвърдитлените или самокритикуващите сe такива, като в повечето ситуации отива или в едната, или в другата крайност. “България като съществително” адресира този проблем чрез съзнателното припокриване на двата полюса“, обяснява авторът. За него в протокола на журито се казва: „България като съществително“ е интелигентен, забавен и ироничен проект, отличаващ се от всички останали с нестандартния си подход. Той в най-голяма степен предлага либерален кураторски подход, допуска влиянието на непредвидими обстоятелства, оставя произведението извън собствения си контрол“.
