Актьорите Симеон Дамянов и Луизабел Николова от театър „Българска армия“ в продължение на няколко месеца изучават езика на жестовете, за да влязат в ролите си в новия спектакъл „Племе“, чиято премиера е в последния ден на януари. Автор на пиесата, поставена за пръв път през 2010-а в лондонския театър Royal Court, е британският драматург Нина Рейн – по майчина линия правнучка на големия руски писател Борис Пастернак („Доктор Живаго“). Режисьор на актуалната постановка е младият Зафир Раджаб. Освен върху Симеон и Луизабел неговият избор на актьори се е спрял още на Стефка Янорова, Георги Кадурин, Ели Колева и Ясен Атанасов. Сценографията и костюмите са проектирани от Елис Вели, музиката е на композитора Ян Руменин. Жестов език – Борис Бъндев и Stray Sheep.
…Какво каза? За какво си говорите? Слушаш ли ме? Чуваш ли ме? А разбираш ли ме? Това са въпроси, които всеки от нас непрекъснато задава. Ставаме жертви на невниманието на заобикалящите ни хора, но най-лошото е, че и ние се превръщаме в тях. Изпълнена с невъобразим хумор, дръзка любов и страстни човешки взаимоотношения, пиесата „Племе“ разказва историята и на нашия живот – такъв какъвто е, повдигат завесата от екипа.
В спектакъла главен герой е Били (Симеон Дамянов), единственият глух член на семейството, който през целия си живот уж е бил уж човекът, с когото всеки е трябвало да се съобразява. Но накрая се е получило точно обратното. Отгледан в стбилно изградената система на своите родители (Стефка Янорова и Георги Кадурин), брат и сестра (Ясен Атанасов и Ели Колева), Били е останал невидим.
Онова, което обединява племето, са общият език, традициите, наследството. Но какво се случва, ако в тази общност има един различен от всички останали и през цялото време не е чувал за какво става въпрос? Най-болезненото е, че самите му родители и най-вече баща му не приемат факта, че този човек е глух и просто има нуждата да бъде част от нещо, от тях. Големият обрат в сюжета идва, когато Били се запознава със Силвия – оглушаващо момиче (Луизабел Николова), която му показва, че е значим. От този момент главният проблем е как „племето“ ще се справи с истината, че той вече не им принадлежи, а и най-вероятно никога не е принадлежал.
Както вече стана дума, заради ролите си в „Племе“ актьорите няколко месеца са изучавали жестомимичен език. Бидeйĸи eзиĸoвo cpeдcтвo зa paзгoвopнa ĸoмyниĸaция, тази специфична комбинация от мимики и движения на ръцете в представлението не просто ce пoдчинявa нa cвoя гpaмaтиĸa и пpaвилa, но и подчертава още повече значимостта на темите, поставени на сцената.
Историята, разказана от Нина Рейн, разкрива проблемите на днешните млади хора, които са неразбрани от семействата си. Войната между поколенията винаги е била и ще бъде в центъра на формирането на човека като личност.
Режисьорът Зафир Раджаб споделя: „Племе“ разказва за любовта и нейното отсъствие, за инвалидността и нейните проявления, за семейството, за горещото желание на човек да обича и да бъде обичан, за стремежа да чува, да разбира и да бъде разбран. Това е история за вкоренената необходимост да принадлежим към определено място, общност или дом, за нуждата от създаване на смисъл за себе си и за нашите близки. „Племе“ е пиеса, преплитаща брилянтно жанровете, тя обръща внимание на фундаментални теми и е лишена от всякакви спекулативни човешки взаимоотношения, евтини литературни трикове и пошлост. Тази пиеса докосва, разсмива, плаши, огорчава, отблъсква, задълбочава размисъла, разтърсва и пречиства – пиеса, от която боли“.
Преводът на текста е на Сава Драгунчев.
Нина Рейн не е напълно ново име за българската сцена. Преди няколко сезона режисьорът Недялко Делчев постави в театър „София“ нейната пиеса „Съгласие“, която също засяга важни въпроси на съвременността – отчуждението, дискриминацията, насилието над жени и т.н.
