Днес отбелязваме Световния ден на театъра – 27 март. На днешния ден светът празнува изкуството, което възпитава чувствата, вълнува ни, замисля ни за човека и света, прави смисъл от хаоса на реалността, вглежда ни в себе си и ни прави общност, казва се в посланието на Народния театър „Иван Вазов“ по случай празника.
Театърът има огромна роля както за осмисляне на универсално човешкото, така и за изграждането на националната идентичност, дава ни чувство за принадлежност, но и ни свързва с духа на времето отвъд локалното и злободневното.
Във времена на тежки кризи и войни, когато още по-остро стои въпросът какъв е смисълът на културата и изкуството, след като човекът не изглежда да е станал по-чувствителен, по-мъдър, по-смирен, нормално е да се питаме какво точно празнуваме днес. И отговорът е в пълните зали, категорични са от екипа на първата ни трупа.
По повод Световния ден на театъра обръщение към обществеността отправи Юн Фосе – носител на Нобелова награда за литература за 2023 г., драматург, автор на повече от 30 книги и 28 театрални пиеси. Произведенията му са преведени на над 40 езика.
Изкуството е мир, изтъква норвежкият писател и драматург. „Всеки човек е уникален и същевременно е като всеки друг човек. Нашият видим, външен вид е различен от този на всички останали, разбира се, и всичко това е супер, но във всеки един от нас има и нещо, което принадлежи само на конкретния човек – което е самият той. Можем да наречем това нещо негов дух или душа“, отбелязва той. Парадоксално, ние сме напълно еднакви и в същото време съвършено различни. Изкуството, доброто изкуство, успява по своя чудесен начин да съчетае напълно уникалното с универсалното. Позволява ни да възприемем различното, може да се каже – чуждото, като универсално. По този начин изкуството прекрачва границите между езици, географски региони, държави. Обединява ни не чрез изравняване на различията и подравняване на всичко, а напротив, показвайки ни какво е различно от нас. Всяко добро изкуство съдържа точно това: нещо чуждо, нещо, което не можем да разберем напълно и все пак в същото време разбираме по някакъв начин. То съдържа мистерия, нещо, което ни очарова, и по този начин ни тласка отвъд нашите граници, твърди Фосе.
Писателят казва: „Аз не познавам по-добър начин за обединяване на противоположностите. Това е точно обратният подход от този на насилствените конфликти, които виждаме твърде често в света, които се отдават на разрушителното изкушение да се унищожи всичко чуждо, всичко уникално и различно, често чрез използване на най-нечовешките изобретения, които технологията ни е предоставила. В света има тероризъм. Има война. Защото хората имат животински страна, водена от инстинкта да се изживее другото, чуждото, като заплаха за собственото съществуване, а не като завладяваща мистерия“. Войната е битката срещу това, което се крие дълбоко във всички нас: уникалността. И това също е битка срещу изкуството, срещу това, което се крие дълбоко във всяко изкуство, казва се в посланието на Юн Фосе. „Войната и изкуството са противоположности, точно както войната и мирът са противоположности – толкова е просто. Изкуството е мир“, обобщава нобелистът.
