В тази градина есента идва по-рано, констатира един от персонажите в спектакъла „Есенна градина“ – вариации върху едноименната пиеса на Лилиан Хелман (1905-1984) в Малък градски театър „Зад канала“, осъществени от драматурга и режисьор Юрий Дачев. Есента като състояние на душите на героите, останали без прекрасната си младост, без любов, без живителна близост помежду си – и като време за равносметка, от която никой от тях няма да излезе с положителен баланс. Дори младите, попаднали в този отровен оазис, са някак натежали от обреченост, обърканост и преждевременно изгубени илюзии.
Юрий Дачев признава, че отдавна се замисля над тази пиеса на американската писателка и дългото четене на творчеството й му е помогнало да „повика“ още сцени, герои и детайли – от други нейни произведения или само съответни на духа им, но изфантазирани от него. Благодарение на умелия си драматургичен подход той неуловимо ги е вплел в тъканта на текста и спектакъла, на който е и режисьор. Така започва да ни се струва, че и друг път сме „воайорствали“ драмите на това семейство в разпад – в „Лисичета“ на същата авторка, в някои от пиесите на Тенеси Уилямс или Юджин О`Нийл: навсякъде, където изтънелите фамилни връзки са минирани от амбиции, страхове, комплекси, обсесии…
Смята се, че „Есенна градина“ – последната пиеса на Хелман, е донякъде перифраза на Чеховата „Вишнева градина“. Може би, но без социалния компонент – безогледно нахлуващия нов капитализъм, помитащ беззащитната красота и безполезност, и с по-малко „душа“. Тук капиталът отдавна властва в лицето на богатата интелектуалка Елис – матриарха на фамилията във великолепното изпълнение на Василена Атанасова. Нейната Елис отлично (и съвсем прагматично) съзнава, че не сантимент, а финансова принуда все още държат членовете на семейството относително единни.
Повече сякаш са обаче препратките към друго произведение на великия Чехов – „Три сестри“. Елис, Роуз и Кари са трите някога млади и окрилени стопанки на градината, а сега – олицетворение на нейната разруха. Роуз (впечатляваща Ирини Жамбонас, за пореден път изненадващо различна в превъплъщението си) е маниакално взряна във външния си вид, ужасена от напредването на възрастта и необяснимото за нея отдалечаване на съпруга й – симпатичния бивш военен Бен, който въпреки всичко се опитва да балансира нейната изнервяща несигурност (убедителен е гост-актьорът Даниел Цочев в представянето си, излъчващо душевен аристократизъм и достойнство). Третата сестра, Кари (Жени Александрова-Лечева), пък е болезнено привързана към по-малкия им брат Фреди (Георги Кацарски), който сякаш още има съмнения не само в писателското си призвание, но и в сексуалната си идентичност. В „Есенна градина“, за разлика от руската класика, вместо водка в мигове на откровение обилно се лее уиски, а центробежният устрем на трите сестри на Чехов към мечтаната Москва, тук е заменен от „центростремителния“ импулс на Елис: да събере в имението си в американския Юг най-сетне цялата фамилия за общ портрет.
Основните герои на пръв поглед сякаш имат всичко, за да са щастливи. Но никой от тях не е. Зрелостта не им е донесла омиротворение. „Остава ни да се търпим и да се обичаме“, ще каже един от тях. Но тези две неща рядко вървят заедно, ще забележи друг. Тук търпимостта не е в излишък, а обичта отдавна е отстъпила пред отчуждението.
Портретът, очаквано, така и няма да бъде завършен: докато дойде време персонажите да заемат местата и позите, определени от Елис, много от предначертаните „очевидности“ ще се разпаднат, ще се разкрият неосъществени някога или съвсем нови взаимоотношения, а маската на превъзходство и неуязвимост, която самотният матриарх си е наложил, ще се пропука в човешка гримаса, когато Елис узнае за обречеността на своя ексцентричен приятел Едуард (Леонид Йовчев).
В актьорския ансамбъл са още Таня Пашанкова, Богдан Бухалов, Луиза Григорова-Макариев, Мартина Тодорова. В стила на добрия психологически реализъм Юрий Дачев е изваял фино индивидуалните характеристики на всеки един от техните герои. Сценографията и костюмите са на Свила Величкова, музиката – на Асен Аврамов.
Следващите представления са на 6, 16 и 29 февруари.
