Светът щеше да бъде друг, ако държавите се ръководеха от поети, а не от войници. Съдбата на Балканите и на цяла Европа със сигурност би била различна, ако в края на мрачния XV век властта в Османската империя бе поел не първородният син на Мехмед Завоевателя – пълководецът Баязид, а по-малкият му брат – романтикът Джем. Но управлението на поетите е само прекрасна утопия, а ако се случи в реалността, то е по изключение и за кратко.
Това изключение трае едва 18 дни и е в сила само за град Бурса – легендарното възшествие на Джем султан ще остане паметно във вековете, но приживе на младия владетел всички предричат, че няма да е султан задълго и няма да дожвее 30. Наясно е и той.
Експерименталният исторически роман на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“ е превърнат в театрален спектакъл зад Канала благодарение на великолепната драматизация на Юрий Дачев и режисурата на Бина Харалампиева. Както обяснява режисьорката, Дачев не просто е направил драматизация, а е написал самостойна пиеса по романа. И тя притежава както философската дълбочина на оригинала, така и съспенса на модерен политически трилър. Драматургът е създал диалози – напълно правдоподобни и логични – дори и там, където в романа има единствено монолози. Ефектът е поразяващ.
Бина Харалампиева е доста продуктивен режисьор, като директор на Малък градски театър „Зад канала“ тя прави поне по два-три спектакъла годишно, поставя и другаде. А повечето от тези спектакли са по литературни първообрази и творческото им съавторство с Юрий Дачев е скрепено с не едно и две заглавия. Така че е трудно да се определи категорично, но аз все пак ще рискувам: „Случаят Джем“ е своеобразен връх в тяхната дългогодишна артистична симбиоза.
Две концепции за властта се сблъскват на сцената – на воините и на поетите. На войника Баязид на Христо Пъдев – нелишен от човешки чувства мъж, но верен до обезчовечаване на дълга, йерархичната дисциплина и подчинението на закона. И на лекокрилия поет Джем на Калин Врачански. Джем е артист, избутан не съвсем по негова воля във вихъра на историята (имаме подобен огромен пример в съвременната реалност), неособено петимен да управлява, но в един момент изкушен да въведе свои нови, по-либерални правила за добруване в този свят. Заради безмилостните османски закони обаче по-малкият син на султана трябва да бъде убит, за да се улесни предаването и консолидирането на властта след смъртта на суверена. Джем, любимец на съдбата, ще бъде „пощаден“ с изгнаничество, поне временно.
В шехзаде Джем (така титулуват османските престолонаследници) се проектират очаквания и интереси, които далеч надвишават неговото ниво на компетентност, следват го по петите коварство и предателства – на войската и военачалника му, на перфидните му домакини по пътя му из 12-те все „най-безопасни“ места в Европа, на наместника на Бог – римския папа, на маджарския владетел, комуто той смята да се довери, за да воюват заедно, докато се оказва, че унгарецът своевременно е сключил договор с брат му Баязид... Поетът на Калин Врачански, човекът на духа, сякаш не е създаден да тълкува интригите на политизирания свят; неговото благородство го прави обаятелен наивник, непригоден да вземе в ръце юздите на абсолютната власт.
Този печален странстващ принц остава идеалист и антиконформист докрай: той категорично не желае да убие брат си, дори ако има такава възможност на бойното поле; не само не иска да воюва с него, но отказва и символично да оглави бъдещ кръстоносен поход, който да тръгне срещу брата, родината и вярата. Макар че като човек с „мътна“ кръв, син на християнка, вероятно би бил съвършеният изпънител на този план…
Уморен да бъде подхвърлян, разтерзаван, разменян в политическото надиграване между Изтока и Запада, Джем най-сетне дори пожелава смъртта си от братовата ръка. И тя наистина ще дойде, не без негово съучастие. При това Баязид ще декларира, че много го е обичал. Вярваме на Баязид на Христо Пъдев. Но тук отново се сблъскват два свята, два типа упражняване на власт: със спазване буквата на закона, колкото и да е жесток и нечовечен, и със зачитане на духа на хуманността. Да, войниците и в някогашната, и в нашата реалност сразяват поетите. Но пък поколенията помнят поетите и тях обичат. А това не е никак трудно в театъра, когато в ролята е харизматичният Калин Врачански – светъл и синеок като героя си. Едва ли има по-подходящ от него актьор за Джем – за Джем предвестника на светлия ренесансовия човек в мрачното настръхнало средновековие…
Великолепен е целият актьорски ансамбъл на „Случаят Джем“, в който силните индивидуалности не са се изгубили в колективната тъкан на спектакъла. Ярко характерна е Василена Атанасова като Селджук Хатун – сестрата на покойния султан, която с хъс и мъдрост съветва двамата си племенници, но на сърцето й лежи само Джем. Чудесен дебют в трупата на МГТ „Зад канала“ прави Свежен Младенов като Папата хитрец – ценител на изкуството, скъпата синя боя и Микеланджело, но затънал в интриги на най-високо ниво. Леонид Йовчев е пластичен във всяко едно отношение като везира Хюсейн паша, който осигурява на Джем 3 часа преднина, съобщавайки му за смъртта на баща му по-рано, отколкото на Баязид. Богдан Бухалов и Мак Маринов са своеобразни антиподи като поета Саади, нежния приятел на Джем, и войника Френк Сюлейман, сменил вярата си, за да се постави в негова услуга. Безкомпромисни са Малин Кръстев като магистъра на рицарския орден на о. Родос, където животът на Джем е непрекъснато в риск, и неговата довереница в лицето на Каталин Старейшинска. Атанас Чопов – монахът, дръзнал да свидетелства за пъклените заговори, също не остава незабелязан. Мартина Тодорова блести с неподправена чувственост и с искреността на младостта си като Елена – мимолетната любов на вече алкохолизирания и подтиснат Джем, която също е пленница. А в музиката на Асен Аврамов, която звучи между сцените, звънтят ятагани…
Стилизираната сценография и ефектните костюми са проектирани от Свила Величкова. Седващите представления на „Случаят Джем“ са на 2, 12 и 26 април.
