На 21 май се навършиха 100 години от рождението на академик Андрей Сахаров. По този повод ви предлагаме мнението на руския писател Виктор Ерофеев за разликите между академика и други двама нобелисти от СССР — Солженицин и Горбачов, публикувано от руската редакция на DW.
Андрей Сахаров е светла личност. Ще минат хиляда години и по този начин, според мен, ще остане той в паметта на Русия. Заедно със светците. Неговата житейска еволюция се стреми точно към този канон. Но това не беше толкова просто.
За да бъде канонизиран в бъдещето като светски светец, той трябваше да премине трудния път на прехода от едно състояние в друго. В този смисъл той е прекрасен, пламенен герой за научнофантастичен сюжет на роман, филм, комикс.
Как би могъл Нобеловият комитет да му даде Нобелова награда за мир през 1975 г., след като в ужасните сталински времена той удължи съществуването на истинската "империя на злото", като създаде водородната бомба, способна да унищожи човечеството? Все пак това е пълен абсурд! Гениалният физик Сергей Капица например не искал и отказал да участва в ядрената надпревара - велик човек, но ще остане в негово време. А Сахаров ще отиде във вечността.
Ако разгледаме живота му като пример за завладяваща фантазия, тогава той се оказа онзи герой на мрака с три звезди на герой на СССР и куп различни награди и титли, който отхвърля маската на злото и поема светъл жизнен път. Това е страхотна трансформация! Ще кажете, станало е случайно, защото ако Хрушчов беше по-умен, той нямаше да подгони Сахаров заради искането му да не провежда наземни тестове на ядрени оръжия, а щеше да намери начин да го успокои.
Започнал да спори с властта като техен човек от епохата на размразяването, той проникна в нейната същност и се превърна в неумолим противник. Отново, както в образцовия разказ за създаването на светски светец, те му отнеха всички ордени и отличия, организираха му обиски и претърсвания, изгониха го извън полезрението в град Горки и го обрекоха на самота. Неведнъж е провеждал гладни стачки. Ясно е, че Елена Бонър — „мозъчният тръст“ в семейството на академика, също направи много, за да измъкне Сахаров от властта на злото.
Сумата от случайности се превръща в закономерност на фантастичния сюжет и срещу това не може да се направи нищо. Еволюцията на героя по посока на доброто, герой със симпатичните черти на интелигентен аскет, живеещ изключително скромно, заобиколен от книги, създател на космологични теории за безкрайни цивилизации, вярващ в единството на народ и интелигенция, закърмен със соковете на руската литература, става единствено вярна и в крайна сметка истинска. Вярата му в общи етични ценности с руския народ е само част от вярата му в истинското съвършенство на човечеството, което беше хвърлено в несъвършенство поради тоталитарните режими, глада, войните, алчността и дори надпреварата в модата. Именно за тези спирачки на развитието той говори в своята подробна, донякъде старомодна Нобелова лекция.
Сигурен съм, че е сгрешил: човечеството е несъвършено изобщо не поради отклонения от нормата, а именно поради тази норма, която не знае истинския смисъл на престоя на човека на Земята. Но трогателните заблуди на Сахаров го тласнаха към канона на светците. В сравнение с Александър Солженицин той беше като дете, което не допускаше играта на национализъм. За разлика от Михаил Горбачов, той беше мъдрец, който разбираше, че комунизмът е свършил.
Видях го само веднъж в живота си на богата вечеря в резиденцията на американския посланик по повод посещението на Роналд Рейгън в Москва през 1988 г. Той беше болен, уморен, но светец. В сравнение с него всички, или почти всички останали изглеждаха като големи или малки чудовища.
Сахаров като идеал е необходим за хората по същия начин, както светите примери. Светците много често са били и очевидно ще бъдат наивни същества - но въпросът не е, че грешат, а че се противопоставят на враждебната сила на злото.
Излизайки от злото и прославяйки доброто, Сахаров създаде (не като религиозен човек) религиозен модел на истината в съвременния свят. Нищо не може да я унищожи. Може да се заглуши, да не се забелязва, както прави сегашният режим на Путин, но Сахаров — като слънчевата енергия — е проектиран не за десетилетията от мрачната ера на Путин, а за вековете на човешко развитие.
