Обширен материал за българския носител на тазгодишната международна литературна награда „Букър“ Георги Господинов, подкрепен с разговор с писателя, публикува днес престижното американско издание New York Times. В увода на статията на Томас Роджърс отличената му книга „Времеубежище“ е характеризирана като сатиричен роман, който изследва възвишени философски идеи за носталгията.
Когато през 2019 г. българският писател Георги Господинов пишеше романа „Времеубежище“, той се притеснява относно една сцена, която смята, че може да е прекалена дори за произведение на абсурдната фантастика, пише Томас Роджърс. В романа вълна от носталгия кара няколко европейски държави да организират мащабни възстановки на минали събития, а Господинов не е сигурен за част, в която една страна пресъздава Втората световна война и нахлува в своя съсед, причинявайки повсеместно опустошение. „Помислих си, че може би трябваше да го пропусна, прекалено е“, спомня си той наскоро в интервю в София. „Но това се случи през февруари миналата година“, когато Русия нахлу в Украйна. Това е една от няколкото пророчески сцени във „Времеубежище", което беше бестселър в България през 2020 г., а през май спечели Международната награда „Букър“ за преведена на английски художествена литература, припомня Роджърс.
"Чувството на тъга се разпространява по целия свят. То е свързано с дефицита на бъдеще", обяснява писателят пред изданието. Наградата насочи международното внимание към 55-годишния Господинов, но бе и момент на откриване на българската литература, която е малко позната извън пределите на страната, казва се в статията. Още няколко източноевропейски автори бяха отличени наскоро с престижни награди, включително Нобеловите награди за литература за Олга Токарчук от Полша и Светлана Алексиевич от Беларус.
Господинов споделя пред New York Times, че според него нарастващият глобален интерес към източноевропейските автори вероятно е свързан с глобалния климат, който все повече се оформя от национализма и руската агресия. Регионът от десетилетия живее в "тоталитарно общество" под съветска доминация и "вероятно хората мислят, че ние знаем нещо, което е скрито за другите" и че "нашият опит би бил полезен, за да се разбере какво се случва", казва писателят.
Георги Господинов не крие, че предпочита да стои далеч от политиката, макар тя да е в центъра на повествованието във "Времеубежище", което разказва за клиника в Швейцария, лекуваща пациенти с алцхаймер, като пресъздава щастлив период от живота им, пише авторът на статията Томас Роджърс. С напредването на романа историята се превръща в необичайна сатира на европейския национализъм: вдъхновени от клиниката, страни от целия континент провеждат референдуми, за да решат коя епоха биха искали да пресъздадат. Германия например избира 80-те години, а Швеция 70-те години.
Писателят първоначално обмислял да напише книга за национализма и носталгията преди десетилетие, след като забелязва нарастващия брой българи, които обличат народни носии, и увеличаващата се популярност на историческите възстановки. "Това се правеше по този глупав, кичозен начин", казва Господинов и добавя, че според него това желание миналото да се възроди и да се преживее отново, е свързано с изпитваната от много българи безнадеждност за бъдещето, породена от разочарованието от прехода на страната към посткомунистическа демокрация.
Според писателя тези чувства се експлоатират от политици популисти, които се опитват да представят миналото за бъдеще. "Подобни чувства бяха използвани от популистки политици, които обличаха миналото като бъдеще“, са точните му думи. След вота за Брекзит през 2016 г. и последвалия избор на Доналд Тръмп за президент на САЩ Господинов разбира, че подобни чувства се надигат и извън България. "Това чувство на тъга се разпространява по света. То е свързано с дефицит на бъдеще", казва българският автор.
Той добавя, че войната в Украйна е още едно отражение на тази динамика. И обяснява, че според него мотивите на президента Владимир Путин да предприеме нахлуването в Украйна са свързани с желанието да върне Русия във времето на СССР, който е имал по-голямо международно влияние. "Това е война не само за територия, но и за време. Това е война за миналото", казва Господинов.
Анджела Родел, дългогодишен преводач на английски език на писателя, която споделя с него наградата "Букър", казва за изданието, че Господинов се отличава от останалите български писатели със "своеобразния си" тон и международния фокус. Че "Времеубежище" изследва опита му в контекста на универсалните човешки състояния и отразява "съвременна България като част от Европа". Относно значението на наградата „Букър“ за българската литература, преводачката изтъква, че "това е признание за един малък език и за малка култура на световната сцена". Това е закъсняло признание, добавя още тя.
