В новата си пиеса „С гръб към залеза“, която тази седмица се игра премиерно на Открита сцена „Сълза и смях“, драматургът Яна Борисова сякаш е свалила бронята от ирония, блестяща в „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хорат от Оз“, за да облече невидима розова рокля. В своето романтично авторско превъплъщение тя, чрез героите си, настоява да говори нежно и откровено за любовта, за разминаването, за пропуснатите възможности и за онези, които не бива да пропускаме, за втория шанс. За красотата, нерядко болезнена, която съпътства сърдечните ни преживявания, дори когато една връзка свършва. Прави го, забърквайки сладкарски рецепти (откакто Лаура Ескивел написа „Като гореща вода за шоколад“ това винаги работи и не излиза от мода), инструкции за танцуване на валс, сентенции („Любовта може да се провали, но красотата – никога“, „Въпрос на емоционален аристократизъм е да уважиш правото на всеки, който не те харесва – да не те харесва. Толкова е унизително да се опитваш да попречиш на някого да те нарани. Или да те напусне“) и игра на асоциации с имена на софийски улици в тъканта на текста, превърнат в спектакъл от кинорежисьора Димитър Коцев-Шошо. И, разбира се, с помощта на актьорите – Стефан Вълдобрев, Александра Сърчаджиева, Ива Доро (или Тодорова от „Приятно ми е, Ива“ и „Ива е онлайн“) и Петър Антонов.
В представлението се преплитат две любовни истории – още незапочнала и приключила, но неизтляла: на шеф-готвача Арман (Вълдобрев) и асистентката му Стела (Александра), които са прекалено нерешителни, за да признаят чувствата си, и на писателката Джована Бел (Ива) със световноизвестния пианист Леон Лир (Антонов), които по неведоми пътища са се отдалечили. Пресечна точка между всички тях става новият роман на Бел „С гръб към залеза“ – позата, която метафорично са заели и героите на сцената, бягайки от интимността, от отварянето към друго човешко същество.
Романтичката Стела е запалена почитателка на книгата и заразява със страстта си педантичния шеф-кулинар, но се оказва, че двамата имат различен поглед към случващото се в нея. В техните разговори Вълдобрев като актьор очевидно изпитва удоволствие и е встихията си, макар като персонаж да е по-скоро „ученик“ в първите стъпки на емоционаната интелигентност – благодарение на георинята на Алекс, която тук играе поредната чистосърдечна наивка. Новопоявилият се в ресторанта на Арман пианист също зачита романа, изкушен да види как е описан в него – навярно с типичното мъжко тщестлавие и не без известна доза страх. Историята, която интригува всеки от тях, е личната изповед на Джована/Ива, нейната версия от първо лице за любовта на живота й, през чиито страници актрисата символично пробягва учудващо безпристрастно. Има ли възможен път към любовта, която често сами правим невъзможна? Напред? Назад?... Драматургът Яна Брисова оставя на своите герои избор. И път напред. И път назад. Който те ще извървят или няма да извървят и в сърцето на зрителя.
Музиката в спектакъла е на композитора Милен Кукошаров, сценографията и костюмите – на Елис Вели. Следващото представление в „Сълза и смях“ е на 3 декември, а седмица преди това – на 27 ноември, „С гръб към залеза“ ще има премиера и във Фестивалния и конгресен център – Варна.
