Явор Гърдев ще режисира игрален филм по романа "Ян Бибиян" на Елин Пелин. Това съобщи самият той във Варна, където гостува на Международния театрален фестивал "Варненско лято". Гърдев работи по сценария от няколко години заедно с писателя Захари Карабашлиев, който е инициатор на идеята. Проектът има частично финансиране от Националния филмов център и сега набира копродуценти. По думите на Гърдев филмът ще бъде цветен, подходящ и за деца, и за възрастни, и ще напомня готическа приказка.
Тазгодишното издание на "Варненско лято" бе открито със спектакъла на Явор Гърдев "Великденско вино" по пиесата на Константин Илиев и с Владимир Пенев в главната роля на Поп Кръстю. Пред БТА Гърдев сподели, че е бил привлечен към пиесата най-вече от акта на покаяние, защото той е нещо, което трудно се случва в нашата култура. Той е особено интересен за мен, защото е труден човешки акт, който изисква вътрешен ресурс, смелост, извънредни обстоятелства, каквито има в пиесата. "От това, което виждам в литературния канон, ние нямаме култура на изповядване на греховете, таим ги и не ги споделяме. В тоя смисъл ни е най-трудно да бъдем искрени, да изваждаме греховете извън себе си и затова те ни тежат като вътрешен товар", обясни режисьорът.
Явор Гърдев не смята, че предателството е наша отличителна черта, защото се практикува и на други места. Според него през XIX век се наблюдават много феномени на невъзможност за лоялност към обща кауза, но това не означава, че трябва да бъдат натоварвани хората с чувство на вина за нещо, което не са направили и не знаем кой е направил, както е в случая с Поп Кръстю. "В спектакъла не се казва, че той е предал Левски, въпросът е още дискусионен, но се предполага, че нуждата от покаяние е свързана с някаква вина. Вероятно е той да не е предателят, историческите факти по отношение и на двете тези са достатъчно убедителни и този въпрос трудно ще бъде уточнен някой ден, но това не е необходимо за една добра пиеса, защото тя може да постави обстоятелства, които да не са исторически факт, и да произведе от това важен човешки феномен, което се случва с текста на Констаин Илиев", посочи режисьорът. Той добави, че е било трудно да го постави, и призна, че е изисквал и от него някакво смирение. "Има някои текстове, в които режисьорът трябва да се разтвори колкото може и да изчезне и това е един от тези текстове", категоричен бе Гърдев.
"Нашата култура и нация има много малко общи неща, които да са се превърнали в ценност за всички. Такова нещо е Левски. При него даже се наблюдава феномен на сакрализация, той се превръща в светски светец, въпреки че самата църква не е съгласна да бъде обявен за светец. Той е човекът, към чийто облик и поведение могат да се предявят най-малко претенции от всички. Няма аналог на такъв тип посветеност", смята Гърдев. Според него за отношението помага и трагическата съдба на революционера, защото съвсем друго би било то, ако Левски беше оцелял.
Режисьорът коментира и наличието на театрални постановки, които не са пример за висока култура. Това не го притеснява, защото по думите му в културата винаги има пластове, които съжителстват, и не води до успех да се опитваме да отнемем някои от тях. "Няма да успеем да пренасочим хора към представления, които не искат да гледат, и те просто ще отпаднат от театъра. Популярна култура винаги е имало и ще има. Ако тя бъде репресирана и ограничавана, от това няма да произлезе особено качество за по-високата култура, просто някакви хора ще се отчуждят от този процес", обобщи Явор Гърдев.
Театралният ас направи дебюта си като кинорежисьор с "Дзифт" (2008), който е също по роман - на Владислав Тодоров, и оттогава не беше снимал друго за екрана.
