Животът не е това, което ти се случва, а онова, което преживяваш, когато ти се случи. Различните версии на възприемане на обстоятелствата си зависят от нас – от отношението към хората и света, от емоционалната интелигентност, от характера, дори понякога от моментното настроение.
„Три версии на живота“ нагледно демонстрира едноименната виртуозно изградена пиеса на французойката Ясмина Реза, която режисьорът Стоян Радев – творчески много активен в последните сезони, показа премиерно в уютното пространство на I AM Studio. В този проект, след „Всички малки светлинки“, той за втори път работи с независимото театрално сдружение Enso: Камелия Хатиб, Александра Димитрова и Адриан Филипов. Те са поканили като гост-актьор своя съмишленик Йордан Ръсин – сценичен хамелеон, от чийто герой най-вече зависи коя версия на живот ще бъде активирана.
Трите версии разказват привидно една и съща история, само че с различни акценти и нюанси на взаимоотношенията между персонажите, с различните им гледни точки и реакции, с леко разместени и деликатно променени реплики.
Режисьорът Стоян Радев създава отлично структуриран спектакъл, в чиято органична цялост отделните версии на живота са ясно разграничими в атрактивната х 3 игра на актьорите, като настроението напредва в постъпателна градация от мрачна семейна драма в стил „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ до топлия парти дух на един приятелски купон.
Астрофизикът Анри и съпругата му Соня – финансов консултант (Йордан Ръсин и Александра Димитрова), са поканили на гости неговия шеф проф. Юбер Финидори и половинката му Инес. Бебето на домакините ги изнервя непрекъснато с рева си, а за разкош гостите им по погрешка пристигат по-рано, когато почти няма с какво да бъдат почерпени. Анри от доста време пише монография за тъмната материя и за труда на живота си разчита на протекция от своя по-изявен колега. Той обаче ехидно му съобщава, че току-що друг изследовател е публикувал статия на същата тема. Анри изпада в кризата на вечен лузър, какъвто и жена му не пести усилия да го накара да се почувства, но тя е безмилостна и към Юбер за отношението му към Анри. Бримката на чорапогащника на Инес изглежда просто „бял кахър“, но тя с лекомислено удоволствие го преекспонира. Вечерта избухва в самосъжаление, взаимни обвинения и обиди, в завист и съперничество, стаявани с години. Това е „изходната“ първа версия.
Следващите репродуцират същата случка, но възприемана в различен вариант от действащите лица. Втората версия с ирония омекотява ръбовете на конфликтите и реакциите на героите до сплотено семейно съучастие и добронамерена колегиалност, докато третата по познатата философска рецепта превръща лимона, който животът е поднесъл, в лимонада: тук никой не насочва удари под пояса, взаимната симпатия и приятелството правят неприятната изненада с публикацията по-лесна за преглъщане, Анри веднага набелязва градивни варианти за действие, а краят на задушевната вечер дори е увенчан с танци под приглушени светлини.
Спектакълът „Три версии на живота“, освен остроумна и сръчна игра на „Открий разликите“, е и прекрасен наръчник по възпитание на чувствата. Да не се вземаме прекалено на сериозно, да се опитваме да разбираме другите и да сме добри: може би това е най-простата рецепта за щастие.
Сценографията е на Илияна Кънчева. Преводът на текста е на Снежина Русинова-Здравкова.
Първата среща на българската публика с пиесата на Ясмина Реза, поднесена тогава като „Живот х 3“ от режисьора Явор Гърдев и актьорите Снежина Петрова, Владимир Пенев, Атанас Атанасов и Емануела Шкодрева, бе преди повече от 20 години в Театър 199.
Следващите представления на актуалните „Три версии на живота“ в I AM Studio са на 20 и 25 март от 19.30 ч.
