Изложба живопис на художника Динко Стоев се открива в петък, 10 ноември, от 18.00 ч. в зала „Райко Алексиев“ на СБХ. С предстоящата си изява авторът отваря врати към един създаден от него свят, който вече едва ли изненадва онези, които познават творчеството му. В него властват тъга, жестокост и ужас от безсмислието на съществуването. Както беше отбелязал изкуствоведът Кирил Василев по повод на предишната изложба на Стоев през 2017-а: „Това е свят на екзистенциална опустошеност, на ужасяваща самота, която има космически измерения. В платната на Динко Стоев винаги са доминирали два цвята – червеното и черното. Червеното в неговите платна е преди всичко цветът на одраната и окървавена плът, а черното е цветът на космическото“…
Новата експозиция е организирана около няколко отделни сюжета, върху които авторът работи от години. „Това са сценарии и герои, които сякаш не мога да изоставя и които претърпяват периодична преоценка и преработка. Струва ми се, че неотменното завръщане към тях ги прави някак особено важни, че са свидетелства за нещо устойчиво у мен. Разбира се, те са част от голямата тема на творчеството ми по принцип. Но също така и сами по себе си бележат една конкретна страна на собствената ми чувствителност и начина, по който съм я осмислял през годините. А в този контекст, доведени до последните си варианти, те са и коментар върху историята на тази чувствителност“, обяснява художникът.
Обръщайки се назад, Динко Стоев за пореден път се убеждава, че за него светът и преди е изглеждал такъв, какъвто изглежда днес. И да е имало по-добри години, дори детски и невинни, в тях винаги е съществувало и нещо болезнено. „А може би и преди, и сега, и за тези след нас, дори и светът да не изглежда толкова суров, всъщност винаги ще бъде такъв – кървави найлони ще се извиват пред важните ни здания, всички ще стискаме зъби, захапали пръта, и приказното винаги ще бедства“, коментира авторът.
Човек има навика да се обръща назад, може би защото с възрастта се усеща по-близо до края или просто защото има все повече изживяно зад себе си и все повече моменти, за които да си спомня. И все пак, настоящата изложба не е ретроспективна в истинския смисъл на думата, а е по-скоро ретроспекция на конкретни идеи на художника. „Това са някои от нещата, които се оказва, че цели шейсет и пет години ме занимават… каквото и да значи това“, споделя той.
Динко Стоев е роден през 1958 г. в София. Завършил е живопис в Националната художествена академия при проф. Иван Кирков през 1985 г., а преди това – НУИИ „Илия Петров“ в София. През 1994 г. печели стипендия на Британския съвет за специализация в Колежа по изящни изкуства в Бат, Великобритания. Понастоящем е член на ръководството на секция „Живопис“ на СБХ. Досега е представял изкуството си в 12 самостоятелни изложби.
Стоев е носител на множество професионални отличия, сред които наградата на СБХ за участие в изложбата „Родени независими“ (2007), Националната награда за живопис „Захарий Зограф“ (2017) и др. Негови творби са собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия и други галерии в страната, както и на частни колекции и галерии в Германия, Великобритания, Холандия, Япония.
Изложбата на Динко Стоев в зала „Райко Алексиев“ може да бъде разгледана до 28 ноември.
