Ежегодните награди „Златен лъв“ на асоциация „Българска книга“ бяха връчени снощи по време на откриването на Софийския международен панаир на книгата в НДК. Те се присъждат в две категории – за най-добър издателски проект и за издателски проект с най-голяма обществена значимост.
За най-добър издателски проект бе отличено издателство „Българска история“ за „Първа българска граматика“ от Неофит Рилски и „Рибния буквар“ на Петър Берон. „Това е вторият път, в който печелим „Златен лъв“. Вълнуващо е“, сподели издателят Марио Мишев, цитиран от БТА. По думите му „Първа българска граматика“ от Неофит Рилски е най-трудното издание, с което екипът някога се е заемал.
Над 30 издателски проекта баха номинирани за отличието в тази категория. Трима от финалистите получиха грамоти за номинациите си.
Издателство „Ентусиаст“ бе удостоено с грамота за номинацията си за „Избрано“ от Ефрем Каранфилов – книга, която излиза 25 години след първото си издаване и 110 години след рождението на публициста Ефрем Каранфилов. Втората грамота за номинация бе връчена на издателство „Сиела“ за „Под езика“ на Дамян Дамянов. Тя бе приета от изпълнителния директор на „Сиела“ Веселин Тодоров. „Ние сме някакво уникално състояние на този бранш, който има една-единствена асоциация и абсолютно всички що-годе големи, средни и всички малки издателства членуват в нея“, отбеляза той по отношение на организаторите на форума от АБК. Издателство „Кралица Маб“ получи грамота за номинацията си за книгата Kicked a Building Lately? „Тази книга е особена за нас. Тя беше едно приключение, което се радвам, че беше оценено добре, защото ние за пръв път навлизаме в архитектурната критика“, споделиха от екипа на издателството.
Наградата "Златен лъв" за издателски проект с най-голяма обществена значимост бе присъдена на новия роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“ на издателство „Жанет 45“. „Благодаря на баща ми първо. Благодаря на издателството, че издаде тази книга, както ми се искаше да излезе. Това е лична книга, но това е и литература също“, каза авторът, приемайки отличието. Той добави още, че най-хубавата награда, която е получил, са били няколко писма от читатели, които доверяват, че след като прочели романа, се обадили на своите бащи.
„Няма страшно", завърши Георги Господинов с последното изречение от „Градинарят и смъртта“.
Към наградата за издателски проект с най-голяма обществена значимост бяха връчени също три грамоти на финалисти. Първата от грамотите бе за издателство „Рива“ и книгата на Любомир Канов „Късен следобед“. Наградата бе получена от проф. Иля Йончев. Втората грамота бе за книгата на Иван Костов „Свидетелства за прехода 2000 - 2009“ на издателство „Сиела“. По думите на Веселин Тодоров тази книга е толкова влиятелна заради това, което пише в нея, и заради нейния автор. Третата грамота бе присъдена на проф. Милена Кирова за монографията „Българската литература през XXI век“ на издателство „Колибри“. „Ако има награда, която не бих си представяла, че ще получа, тя е точно тази“, сподели авторката. По думите й литературна история се пише трудно, с голяма инвестиция на време, знание и методологическа експертиза.
В номинирането и определянето на наградите „Златен лъв“ участват журналисти, отразяващи сектора на книгите. Победителят се избира чрез гласуване. Председателят на журналистическото жури Даниел Ненчев изтъкна, че книгите са фундаментът на нашата цивилизация.
Софийският международен панаир на книгата ще продължи до 15 декември. Паралелно с 51-вото издание на форума в НДК вървят и 12-ият Софийски международен литературен фестивал и Първият фестивал на нехудожествена литература „Наука, изкуство и култура“.
