Дългоочакваната либерализация на пазара на електроенергия започва с изваждането на дребния бизнес от регулирания пазар. От 1 октомври 2020 г. малките небитови потребители вече ще купуват ток от електроенергйната борса. Става въпрос за около 300 000 потребители. Това става възможно с промени в Закона за енергетиката, които парламентарната енергийна комисия одобри на първо четене по предложение на ГЕРБ и „Обединени патриоти”.
Основният подтик за мащабната промяна дойде от Брюксел. До началото на следващата година България трябва да вкара в своето законодателство европейска директива, която ни задължава стопанските субекти да преминат от регулиран към свободен пазар, а на регулирания да останат единствено битовите. „Това Европейската комисия разглеждат като един преходен период, до който ще излязат на свободния пазар и всички битови потребители”, обясни енергийният министър Теменужка Петкова, която застана зад промените.
Управляващите бързат с измененията, тъй като от 1 юли Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) трябва да излезе с решение за следващия ценови период, който ще се простира до 30 юни 2021 г. Затова за небитовите клиенти, които отиват на борсата, се предвижда следващото ценово решение на енергийния регулатор да важи само за трите месеца от 1 юли до 30 септември 2020 г.
Що се отнася до датата 1 октомври, от която влиза в сила новото положение, управляващите обясниха, че са я избрали, за да не се налага фирмите да си търсят доставчици през зимния период, когато цената на енергията ще бъде по-трудна за прогнозиране. А в момента цените на свободния пазар са благоприятни, обясни Теменужка Петкова.
Реформата получи подкрепата и на КЕВР. „С този акт България ще покаже, че макар и закъсняла във времето, изпълнява поети ангажименти, които ще позволят да се стигне постепенно до пълната либерализация на пазара на електрическа енергия – в случая, на пазара на дребно, а пазарът на едро ще бъде обект на други действия”, посочи шефът на регулатора Иван Иванов.
Зад промените застанаха и електроразпределителните дружества, които обаче поискаха на второ четене на законопроекта да се обърне внимание на практическите проблеми, възникващи около реформата. По-конкретно откроиха въпроса с администрирането на договорите, които доставчиците на енергия ще трябва да сключат със своите клиенти. Става въпрос за поне 600 000 договора, уточниха търговците. И помолиха КЕВР да изработи примерни общи условия.
Опозицията в лицето на БСП определи промяната като необходима, но се въздържа да подкрепи законопроекта на първо четене. Соцдепутатът Таско Ерменков посочи, че след кризата ще се увеличат потребителите на електроенергийната борса и, ако не се вземат мерки за повишаване на нейната ликвидност, цените ще скочат. Той постави въпроса и за съдбата на микропредриятията – фризьорски салони, шивашки ателиета и др., чиито обеми на потребление са непредсказуеми и това ще накара търговците на ток да ги отбягват. „Има голям риск микропотребителите да не си намерят търговец на енергия. Какво следва – отиват на доставчик от последна инстанция с цена, която в никакъв случай не може да се нарече конкурентна. Това означава да се вдигнат цените на услугите и да ги фалираме тези микропредприятия”, отбеляза Ерменков.
ПРЕДИСТОРИЯ
Внесените поправки са коренно различни от обявените преди пандемията намерения на управляващите. Обсъжданите през февруари промени предвиждаха от 1 юли 2020 г. около 58 000 стопански и битови потребители да бъдат принудени да излязат на свободния пазар на електроенергия, без право да се върнат на защитените цени. В това число влизаха всички стопански потребители, чиито обекти са присъединени на 30 и повече киловата, и битовите абонати с присъединена мощност 50 и повече киловата. Изчислено бе, че това ще прелее 12 процента от регулирания към свободния пазар с борсовите цени. Сега обаче е сменен подходът и реално либерализацията ще засегне много повече малки фирми и предприятия, които може да се наложи да купуват по-скъп ток. В 15-дневен срок от влизането в сила на поправките енергоразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" ще трябва да уведомят засегнатите клиенти, че трябва да си търсят други доставчици. Ако не намерят такива, те няма да останат без ток, но ще бъдат принудени да купуват много по-скъпа електроенергия от т.нар. доставчици от последна инстанция.
