Нахутът и копърът у нас са новите тикви. Високите субсидии доведоха до бум на тиквопроизводството у нас преди години и България стана №1 в ЕС, но последвалите промени в агроплащанията доведоха нова мода - на нахута и на  копъра. Само за година площите с нахут са се увеличили с 433.9%. А насажденията с копър са нараснали през 2017 спрямо 2016 г. с впечатляващите 555.4%, сочи аграрният доклад, публикуван от земеделското министерство.

Така откритите площи с леблебия вече са над 32 300 хектара в сравнение с едва около 6000 година по-рано. При копъра пък разликата също е голяма - ако през 2016 г. у нас е имало 64 хектара от подправката, то година по-късно площите са вече 426 ха, показват още данните.

Огромна разлика има и в отглеждането на магданоз (165.8%), изсушени грах и зърно (138.1%), салати и марули (113.6%) и др. А спад се наблюдава в отглеждането на чубрица (-78.5%), спанак (-64.7%), праз (-44.1%), броколи (37.4%) и др.

Обяснение за новата мода при нахута донякъде има. Голяма част от земеделците са се ориентирали към доскоро екзотичната култура, защото не е претенциозна и се отглежда сравнително лесно. Но основната причина е в подпомагането -  само по линия на допълнителните плащания за декар стопаните получават по 26 лева, а отделно има субсидия за т.нар. протеинови култури, към които спада и нахутът. През 2016 г., когато започва масовото му засаждане, фонд "Земеделие" е отпускал по 110.68 евро/хектар.

Има и външен фактор. Оказва се, че търсенето се е засилило, след като в южната ни съседка, която традиционно е голям производител и износител, добивите през 2016 г. са намалели значително.