Бюджет 2021 е антипандемичен. В него няма популизъм, нито предизборни обещания. Единствено проактивна и антициклична политика, което е най-правилният ход в условията на криза, на спад на инвестициите и потреблението.
Това заяви финансовият министър Кирил Ананиев пред БНР, според който всички критики отправени към проектобюджета са неоснователни и направени от хора, които не са успели да се запознаят подробно със средносрочната бюджетна прогноза.
Първи и основен приоритет в бюджета са мерките срещу разпространението на коронавируса, каза Ананиев. С тази цел са предвидени 3.05 млрд. лв. От тях 1.647 млрд. лв. са за подкрепа на домакинствата, 748,9 млн. лв. за органите на държавно управление, натоварени с дейности по овладяване на пандемията, 576,9 млн. лв. за мерки за подкрепа на бизнеса, а 76,5 млн. лв. за национално съфинансиране за мерки по еврофондовете, свързани с COVID-19.
Според Ананиев няма нищо предизборно, нито нередно в коронакризата да се вдигат с 10% бюджетните заплати. "Още в управленската програма на правителството от 2017 г. е поет ангажимент ежегодно да се увеличават доходите в публичния сектор. А сега, когато имаме проблем с инвестициите и спад в икономиката, това е проактивна и антициклична мярка", заяви той. Същият бил ефектът и от увеличението на пенсиите, което отново било заложено в управленската програма.
Финансовият министър обяви, че не е вярно, че в Бюджет 2021 липсват буфери. Такъв бил задържането на разходването на бюджетите на държавните ведомства до 95%. Останалите 5%, които са на стойност 640 млн. лв., щели да служат за резерв и гаранция, че планираният дефицит от 4.9 млрд. лв. (3.9% от БВП) нямало да се надхвърли.
"От заложения 3.9% дефицит 2.5% са свързани с мерките във връзка с COVID-пандемията. Ако нямаше пандемия дефицитът реално щеше да бъде 1.4-1.5%", посочи Ананиев. А през следващите две години - 2022-2023, според средносрочната бюджетна прогноза страната ни влизала в нормални дефицити от 2-1.8%, които щели да бъдат най-ниските в ЕС. "Надявам се COVID да го няма 2022 г.", каза Ананиев, който от края на 2017 г. до юли 2020 г. бе и здравен министър.
България щяла да остане и с най-нисък държавен дълг в ЕС, въпреки нарастването му с над 10 млрд. лв. в следващите три години, при което през 2023 той ще надхвърли 38 млрд. лв. или 28% от БВП.
Ананиев не приема и критиките, че с бюджета се раздават пари без реформи. Той изброи редица мерки в образованието, заради които парите в тази сфера догодина се вдигат с 820 млн. лв. В здравеопазването ръстът бил с 680 млн. лв., а за общините догодина ще бъдат дадени 732 млн. лв. повече за субсидии и капиталови разходи.
."Няма да изоставяме и бизнеса", каза Ананиев. И изброи няколко мерки, въведени тази година, които ще продължат да действат и през 2021 г. - схемата за подкрепа на заетостта "60/40", намаленият ДДС за ресторантьорските услуги и някалко още вида стоки, субсидията от 35 евро за всеки чуждестранен турист, пристигнал с чартър у нас, както и програмите за кредитиране на ББР и на ОП Иновации и конкурентоспособност.
