Експерти от ляво и от дясно критикуват остро проектобюджета за догодина, като основният прицел са раздутите и неприцелени разходи, приличащи на отчаян опит да се купуват симпатии към властта от разни груп избиратели.
Проектът на бюджет за догодина е изцяло политизиран, коментира за БГНЕС Любомир Дацов, финансов експерт и бивш заместник-министър на финансите. Той допълва, че бюджетът предизвиква в него по-скоро недоумение за няколко неща. Първо - защото вътре, под лозунга за борба с кризата, е наблъскано всичко, но много малко от това, което всъщност трябва. "В бюджета се предлага някой да харчи едни огромни пари от нашите данъци, както и да се направят дългове, които да плащаме в бъдеще, за неща, които или са спорни, или противоречат на здравата логика", смята Дацов.
Според него политическият аспект в бюджета е ясно разбираем от гледна точка на предстоящите догодина избори. "Плюс някои стъпки, според мен, свързани със зависимости, които не са публични", каза той, но без да поясни подробности.
"Ако аз отговарях за този бюджет, той нямаше да е такъв. Това, което най-много дразни в него е изливането на средства, замаскирано като борба с COVID-кризата", каза още Любомир Дацов.
За големия заложен дефицит експертът коментира: "Никой не може да обясни защо се прави този дефицит. А всъщност се прави така, че едни средства се изливат в посока на едни фирми, а обясненията са направо детски. За толкова много милиони, предвидени да бъдат дадено допълнително, не може да има такова обяснение. Или пък обяснението е, че е пълен хаос в управлението на бюджета и по-специално по министерствата. Например – сключени са бъдещи договори за бъдещи периоди, по които е предвидено да се платят големи аванси, ама те не са осигурени с бюджета и сега трябва да бъдат платени. Това е детско обяснение, но зад него стои нещо друг. По закон ти не можеш да сключиш такива договори, ако не са осигурени".
Според него дори може да се говори за нарушения на Закона за публичните финанси, където е предвидено, че нивото на разходите в бюджета не може да надвишават 40% от БВП.
Мерките срещу COVID-19, залегнали като политики в бюджета Дацов определи като "миш-маш". Според него от голямото харчене и пилеене на пари ще има единствено неясен ефект. "Ако действително зад това стои идеята да се води антициклична политика, по-добре е да се даде право на хората на преценят какво да правят със собствените си пари, т.е. да бъдат намалени данъците. Антицикличната политика е свързана и с това как структурираш разходите, по какъв начин", обясни Любомир Дацов.
"Разходите, които генерират икономически растеж и са най-ефективните в този момент, това са капиталовите разходи. Учудващо е, че те остават на нивото от предходните години, като относителен дял. Не се променят", допълни той.
Експертът допуска, че голямото харчене, както го определя той, може да се счита за купуване на политическа подкрепа. "Не може да се избяга от правенето на социална политика. Макар и с малко на брой инструменти, системите ни досега функционираха правилно от гледна точка на принципите. Имахме насочване на парите, подоходен критерий, който позволява да не се разпиляват средствата и да достигат до хората. Като гражданин аз предпочитам този подход – намаляване на данъците вместо помощи за всички. Системата "на всекиго по малко" е неефективна", смята том.
Следващият финансов министър ще може да разправя, че няма пари в хазната, както правеше преди години Бойко Борисов, заяви в студиото на БиТиВи бившият социален министър Ивайло Калфин, който очаква безогледно харчене, включително и тази година.
"50-те лева месечно за пенсионерите са очевиден подкуп на гласоподаватели, Ако аргументацията е, че това е сумата, която средно пенсионерите дават за лекарства, защо просто те да не плащат за лекарства, а тези суми да се поемат изцяло от Здравната каса и лекарствата да станат безплатни. Едновременно с това се разбърква пенсионната система", категоричен е Калфин. Според него и с 40-те лева помощ за родителите положението е подобно - раздават се пари на калпак, а вместо това държавата можеше да направи безплатни детските ясли.
Калфин подчерта, че работата на държавата е да предоставя социални услуги, а не да раздава пари и да натяква по три пъти месечно, че са дадени, и изрази надежда хората да не се оставят да бъдат подкупени по този начин.
Той смята, че правителството се опитва да създаде "стокхолмски синдром" у гражданите с изливането на калпак, така че да внуши, че ако на власт дойдат други, няма да има такива пари.
Бюджетната тактика на кабинета "Борисов" получава упреци и от дясно. Ето част от забележките на председателят на СДС Румен Христов, цитирани от "Фокус":
"От тези 10 млрд. лева бюджетен дефицит, който се очертава за тази и идната година, само около 300 млн. лева се насочват към бизнеса. Другите са свързани със социални програми и други дейности на публичната администрация, увеличаване на заплати на учители – това беше наистина ангажимент на кабинета в тяхната програма със 17%, увеличаване на средствата за здравеопазване с 650 млн. лева, от които мисля, че 400 млн. лева бяха за Здравна каса, останалите за т.нар. „първа линия“, както и за увеличаването на заплатите в бюджетната сфера. Аз тук съм резервиран предвид факта, че по време на криза да увеличаваме така заплатите на калпак, както се казва, едва ли е най-добрият начин.
Имам резерви и по отношение на повишаването на минималната работна заплата. И ако допуснем, че все пак, за да компенсираме тези граждани предвид на повишените техни харчове от гледна точка на това, че някои от тях, от семействата им са загубили работа, налага се да се купуват повече лекарства, децата са често пъти в къщи, не знам дали стъпката от 40 лева беше точната. Може би някъде около 20 лева повишаване на минималната работна заплата беше подобре. Защото пък от друга страна работодателите и фирмите изнемогват – имат по-малко поръчки, налага им се да съкращават хора, а като им увеличим минималната работна заплата като база, тя повдига всички прагове на всички икономически дейности, и това затруднява бизнеса.
Аз съм привърженик на изпълнение на ангажименти - конкретно имам предвид ангажимента към НАТО 2% от БВП да се заделят за отбрана, но в такива тежки ситуации може би това не бяха най-важните приоритети за обществото и за нацията. Да, действително ние трябва да бъдем лоялен и коректен член на НАТО и да изпълняваме своето задължение, но винаги има възможност да обосновем, защо в този период не можем да изпълним този наш ангажимент."
Икономистът Лъчезар Богданов коментира:Вместо да се търсят целенасочен ефект там, където действително са проблемите, виждаме поредица от мерки без особен адресат - да се дава на всеки по малко, което е и причина за огромния дефицит, който се планира.
Според него премахването на подоходния критерий за детските добавки, което бе обявено като временна мярка само за 2021 г., трудно ще бъде премахната от следващото правителство от 2022 г. нататък.
"Влизаме в спирала към все повече дефицити и по-големи дългове, които да ги покриват", предупреди икономистът. В същото време според него няма визия за стимулиране на инвестициите, нито за запазване и разкриване на нови работни места в реалния сектор. "Ако кризата засегне дългосрочно някои сектори, то икономиката ни ще трябва да се преструктурира към отрасли, които могат да се развиват успешно в условия на пандемия. Стимулиране на икономикат дава предпоставки по-лесно да можем да обслужваме държавния дълг", смята Богданов.
