Очаква се до края на годината цените на жилищата в България да намалят темпа на растеж с около 2-3%, но вероятността да регистрираме спадове е незначителна заради недостатъчно предлагане, особено в София. Това прогнозира председателят на Управителния съвет на Националното сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ) Добромир Ганев, цитиран от БТА. За „Сега“ той уточни, че поскъпването за големите градове в сегмента ще е около 5 на сто. „В момента то е от 8 до 11%“, поясни Ганев.
Според него решаващо значение за пазара на недвижими имоти през следващите месеци и началото на 2023 г. ще има начинът, по който служебното и следващото редовно правителство ще се справят с енергийната и газовата кризи. "Ако те се справят, рискът от сътресения на този пазар не е голям, защото очакванията са за запазване като цяло на обемите на сделките на нивата им от второто тримесечие на годината, на места с незначителни спадове от 1 до 3 процента до края на годината", коментира Ганев. Това обаче според експерта е пренебрежимо малко спрямо отчитаните положителни тенденции през последните няколко години.
По думите му има очаквания тенденцията от второто тримесечие на годината за спад в броя на сделките да се отрази под формата на спад на ръста на цените, но свиването на обемите на сделките през първото шестмесечие на 2022 г. все още не е повсеместно в страната.
"Спадове има само в две или три населени места и те са минимални, от 2 -3%", каза Ганев и допълни, че става дума за Враца (спад от 1 на сто), Плевен (спад от 2%) и Стара Загора (спад от 1 на сто). Във Варна се отчита ръст в броя на сделките с 20% за първата половина на годината спрямо същия период на предходната, която беше най-силната за последните 12 години. В София ръстът, макар и по-малък, все още е 4%, коментира експертът.
Според Ганев, по-голямата опасност за пазара на недвижими имоти у нас би се породила, ако ръстът на цените на жилищата започне да превишава ръста на доходите на българите, което все още не е факт. „Ако това обаче се случи и то за продължителен период, има вероятност нашият пазар да стане недостъпен за голяма част от българите, както това вече се случва в някои европейски градове, като например Виена, Амстердам, Лондон, Париж и др.. За първото тримесечие на годината цените на жилищата у нас са нараснали с около 8 - 9 на сто по данни на националната статистика, което все още не изпреварва ръста на доходите у нас“, смята той.
Същевременно Ганев изтъкна, че купувачите на пазара на имоти в България през първата половина на година са били 112 000, а на годишна база те са около 250 000, което е само около 5 на сто от трудоспособното население в България. В този смисъл свиването на покупателната способност на населението заради ръста на инфлацията едва ли ще окаже съществено влияние върху пазара на жилища в страната, отбелязва той.
Желанието на българите да живеят по-нашироко и да имат втори дом, който все по-често се използва и за офис, е обяснението на експерта за отчетения от НСИ най-голям дял през юни на въведени в експлоатация новопостроени къщи (78,2 на сто) и за ръста в броя на новопостроените къщи и вили през второто тримесечие спрямо същия период на 2021 г.
