Може би 60% от инфлацията у нас се дължи на скъпия промишлен ток. Това каза в ефира на Нова ТВ бизнесменът Красимир Дачев. По думите му, не са се увеличили промишлените разходи на АЕЦ „Козлодуй“ и на най-голямата ТЕЦ „Марица-Изток-2“, която е държавна. Тук е мястото обаче да се припомни, че се пропуска от внимание поскъпването на парниковите квоти, които също са причина за ръста на цените енергията, добивана от въглища и други въглеводороди. Освен това отвореният европейски пазар също и увеличаването на износа ни също помпат цените и в България. Дачев обаче смята, че

Румъния Гърция били сложили таван на цените на електроенергията

за промишлеността и би следвало и България да последва техният пример.

Бившият министър на икономиката Лидия Шулева, която също участва в разговора за причините, породили инфлацията, припомни как по време на ковид пандемията централните банки изсипаха на пазара огромна парична маса, срещу която няма нищо. „Тези пари за помощи, обусловиха голяма част от инфлацията, на която сме свидетели сега. Срещу тях трябва да има производство, а такова по време на ковид нямаше. Неминуемо не можем да минем без балансирането на тая парична маса и производството. Икономическият ръст би компенсирал инфлацията“, добави тя.

Според икономиста Стоян Панчев, голяма част от инфлацията у нас е продукт на външно влияние. По думите му тя е предизвикана от големите централни банки в Европа и Федералния резерв в щатите и за това в момента има голям натиск върху тях и в САЩ и в Еврозоната да направят стъпките за намалява на печатането на пари.

„Всичко, което може да се направи у нас е палиативно.

Общо мерките в света ще доведат до рецесия, до която остават година или година и половина. За да се спре световната инфлация трябва да се предизвика огромно съкращаване на търсенето, което става с вдигане на лихвите и със съкращаване на паричната маса, което значи рецесия“, смята той.

По думите на Лидия Шулева идеите за въвеждане на таван на цените са абсурдни. „Една от основните задачи на правителството е да се разработи дефиницията за енергийната бедност“, смята тя. Освен това за цените на течните говира, според нея, не трябва да се гледа цената на петрола „Брент“, а на по-евтиния руски „Уралс“, с който работи българската рафинерия. За поевтиняването им може да се намали акцизът. Относно намаляването на ДДС за най-необходимите стоки, Шулева припомни, случая със свалянето му за ресторантите. „Дали пък сега ресторантьорите не пищят, че нямало кой да влиза в заведенията, пък ДДС-то им е 9%. Това беше съществена грешка, не довела до никакъв съществен резултат“, поясни тя и добави, че от намаленото ДДС ще се възползват търговците и няма да бъде усетено от потребителите. Според нея трябва да има диференцирано подпомагане на най-бедните. „Не само персонално на хора, но и на домакинства. Може да бъде директна парична помощ или ваучери за комунални услуги или за храна.

Раздаването на пари на калпак е изключително грешна политика,

която започна миналото правителство и тя трябва да бъде спряна“, смята тя. По думите й, за намаляване на цените нахраните от голямо значение са и помощите за животновъдите и земеделците.

Бизнесменът Дачев смята, че в момента с всички средства трябва да се стимулира производството, защото ограничи ли се то, идва стагфлацията, която няма да има кой да спре. „Когато има производство, хората получават заплата и има кой да купува“, каза той. Лидия Шулева от своя страна смята, че спасението от стагфлацията са все още неизползваните ресурси по европейските програми и Плана за възстановяване. „Все още няма започнати процедури по тях, а те са за милиарди. Трябва незабавна работа по откриването им, защото това е директна възможност да бъде подкрепен бизнесът, а също и населението“, поясни бившият финансов министър.

Стоян Панчев смята, че намаляването на ДДС ще помогне повече на производителите, отколкото на крайните потребители и е добре този данък да се намали, макар и за кратко време. „Тук обаче отново може да има проблем с Европейската комисия, защото тя не позволява ставката да е 0 процента, припомня той.

Финансовият експерт Мика Зайкова пък смята, че най-важното за България е да запази енергийната си независимост. „Това означава всички мощности, които могат да произвеждат, да работят, а не да ги затваряме“, каза тя.

Преди обяд стана известно още, че вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова поиска свикване на Съветите по икономика, финанси и социална политика на коалицията. Целта на срещата е да бъде обсъден ръстът на цените, растящата инфлация, обедняването, затрудненията пред фирмите и рисковете пред българската икономика, съобщиха от министерството.

БСП ще предложи на коалиционните партньори конкретни решения по най-наболелите теми. Писмото е изпратено до представляващите коалицията партньори - Кирил Петков, Асен Василев, Станислав Трифонов, Христо Иванов, Атанас Атанасов.