Пазарът на акции на Уолстрийт затвори за 15 минути в началото на днешната сесия, след като и трите основни фондови индекса се сринаха с повече от заложения от борсата лимит от 7%. Малко по-късно те компенсираха част от загубите. Безпокойството е следствие от големите текущи световни проблеми - разпространението на коронавируса и ценовата война между Саудитска Арабия и Русия.
Веднага след стартирането на търговията днес DJIA загуби близо 2000 пункта, падайки със 7,2%. Технологичният индекс Nasdaq Composite регистрира срив от 7,04%, а широкият фондов индекс S&P500 се понижи точно със 7%. Лимит от 7% за S&P500 беше въведе по време на финансовата криза през 2008-2009 година, припомня БНР. Също тогава беше въведен и втори праг от спад на индекса с 13%, който ако бъде достигнат в рамките на същата търговска сесия, ще доведе до ново автоматично затваряне на Уолстрийт за още 15 минути. Ако след рестартирането бъде отбелязан дневен спад от 20%, пък ще последва предсрочно прекратяване на сесията за деня.
Междувременно след подновяване на търговията трите основни фондови индекса започнаха да ограничават част от първоначалните загуби. Индексът DJIA се понижава с 5,6% (спад с около 1500 пункта), S&P500 - с 5,37%, а Nasdaq Composite - с 5,2%.
Паниката се усети и по други борси в света. Понижаването на европейския индекс Stoxx Europe 600 напомни момента, в който британците изненадващо гласуваха за Брекзит.
Днешният ден донесе и твърде любопитни новини за котировките на петрола. Сутринта те отбелязаха най-големия си спад от 1991 г. насам, след като Саудитска Арабия започна ценова война с Русия, като намали продажните цени и се закани да освободи своите досега задържани запаси на пазара, разклатен от намаляващото търсене заради епидемията от коронавируса. Цената на сорта Брент спадна с с 31,5%, или с 14,25 долара, до 31,02 долара за барел. Това е най-големият спад като процент от цената от 17 януари 1991 г. при началото на войната в Персийския залив, както и най-ниската цена от 12 февруари 2016 г. Към 1,14 часа по Гринуич цената на сорта Брент беше 32,61 долара.
Преговорите, проведени в края на седмицата от страните, участващи в срещата на производителите на петрол ОПЕК+, завършиха неуспешно, тъй като не беше постигната договореност за нови параметри за сделката или за разширяване на валидността на настоящите споразумения. Русия настоя за поддържане на настоящите условия, а Саудитска Арабия предложи по-нататъшно намаляване на производството на петрол. В резултат от 1 април всички задължения на страните по споразумението за ограничаване на производството на горивото се анулират.
Споразумението на ОПЕК и редица страни извън организацията (ОПЕК +) за намаляване на производството на петрол е в сила от началото на 2017 г. До края на 2019 г. споразумението предвиждаше намаление на производството с 1,2 милиона барела на ден от нивото от октомври 2018 г., а за текущото тримесечие алиансът намали производството на петрол с 1,7 милиона барела.
Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол в света, се опитва да накаже Русия, втория най-голям производител в света, за това, че в петък не се съгласи на намалението на производството, което предложиха страните от ОПЕК.
ОПЕК и други производители искаха да наложат ограниченията върху производството, за да стабилизират падащите цени в резултат на последствията от епидемията от новия коронавирус.
Основни банки като Morgan Stanley и Goldman Sachs намалиха прогнозите си за растеж на търсенето, като Morgan Stanley прогнозира, че Китай ще има нулев ръст на търсенето през 2020 г. Goldman вижда свиване от 150 000 барела на ден в глобалното търсене.
